Bulgarian(i)
1 Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим: 2 Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета. 3 Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето? 4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои. 5 И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло. 6 Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът. 7 Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново. 8 Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане. 9 Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето. 10 Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас. 11 Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после. 12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим. 13 И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея. 14 Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър. 15 Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои. 16 Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание. 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър. 18 Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.