Bulgarian(i)
1 И Йов още продължи беседата си и каза: 2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех; 4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше; 5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен; 6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло! 7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада, 8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави; 9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си; 10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им, 11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше; 12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник. 13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува. 14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан. 15 Аз бях очи на слепия, крака на куция. 16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия. 17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му. 18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка, 19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува, 20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми. 21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми. 22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса. 23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд. 24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат. 25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.