Bulgarian(i)
1 (По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.
2 Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, 3 който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра, 4 който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън. 5 Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините. 7 При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг. 8 Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях. 9 Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята. 10 Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините. 11 Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си. 12 При тях обитават небесните птици и пеят между клоните. 13 Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти. 14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека. 16 Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил, 17 където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите. 18 Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки. 19 Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си. 20 Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове. 21 Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога. 22 Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си. 23 Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. 24 ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи. 26 Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него. 27 Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й. 28 Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро. 29 Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята. 31 Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си! 32 Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам. 34 Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА! 35 Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!