1 Corinthians 9:12 Cross References - Bulgarian

¹² Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

⁵⁶ Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

⁸ И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

⁵² Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на познанието: сами вие не влязохте и на тези, които искат да влязат, попречихте.

³ И понеже имаше същия занаят, седеше у тях и работеха; защото занаятът им беше да правят шатри.

³¹ Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.³² А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.³³ Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.³⁴ Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.

²² Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.

¹¹ Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,¹² трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

¹⁴ Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.¹⁵ Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

⁷ Въобще вече е голям ваш недостатък, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо да не бъдете ощетени?

² Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

¹⁵ Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

¹⁸ Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

³ Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

⁷ Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?⁸ Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас.⁹ А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.¹⁰ Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места.

¹² А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят.

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

¹³ Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!¹⁴ Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви дотежа, защото не искам вашето, а вас; понеже децата не са длъжни да събират имот за родителите, а родителите – за децата.

⁶ нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,⁷ но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.⁹ Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.

⁸ нито ядохме даром хляб у някого, но с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не натежим на никого от вас –⁹ не защото нямаме право, а за да ви представим себе си като пример за подражание.