Daniel 3 Cross References - Bulgarian

¹ Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше шестдесет лакътя и ширината му — шест лакътя. Изправи го в равнината Дура, във вавилонската област.² И цар Навуходоносор изпрати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил.³ Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор беше изправил.⁴ И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:⁵ Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!⁶ А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.⁷ Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.⁸ Заради това някои халдейци се приближиха при царя и издадоха юдеите.⁹ Те проговориха и казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив до века!¹⁰ Ти царю, си издал указ: всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ;¹¹ а който не падне да се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.¹² Има някои юдеи, които ти си поставил над управата на вавилонската област — Седрах, Мисах и Авденаго; тези мъже, царю, не те зачитат; на боговете ти не служат и на златния образ, който си изправил, не се покланят.¹³ Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. Тогава докараха тези мъже пред царя.¹⁴ Навуходоносор проговори и им каза: Нарочно ли е, Седрахе, Мисахе и Авденаго, че не служите на моя бог и не се покланяте на златния образ, който съм изправил?¹⁵ Сега, когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре! Но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ — и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?¹⁶ Седрах, Мисах и Авденаго отговориха и казаха на цар Навуходоносор: Не ни е нужно да ти отговаряме за това нещо.¹⁷ Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.¹⁸ Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.¹⁹ Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго. Той проговори и заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.²⁰ И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.²¹ Тогава тези мъже бяха вързани с долните и горните си дрехи, с тюрбаните и дрехите си, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.²² А понеже заповедта на царя беше строга и пещта беше изключително нагорещена, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.²³ А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.²⁴ Тогава цар Навуходоносор се ужаси и стана бързо, проговори и каза на съветниците си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани сред огъня? Те отговориха и казаха на царя: Вярно е, царю.²⁵ Той отговори и каза: Ето, виждам четирима мъже развързани да ходят сред огъня и нямат никаква повреда! И по вида си четвъртият прилича на Божи Син.²⁶ Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ, проговори и каза: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и елате тук! Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха отсред огъня.²⁷ И сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници се събраха и видяха тези мъже — че огънят не беше имал власт над телата им;. Косъм от главата им не беше изгорял и долните им дрехи не се бяха изменили, и даже миризма на огън не беше преминала на тях.²⁸ Навуходоносор проговори и каза: Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които се уповаха на Него и престъпиха думата на царя, и предадоха телата си, за да не служат и да не се покланят на друг бог, освен на своя Бог.²⁹ Затова издавам указ: Който и да било от всеки народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече на части и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.³⁰ Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във вавилонската област.

⁵ а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.

⁵ а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.⁶ И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти?

²⁶ Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!

¹⁸ Така и Мелхиседек, царят на Салим, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,

¹ Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият. Ходи пред Мен и бъди непорочен!

¹⁴ Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.

¹⁵ Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!¹⁶ Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.

²⁸ и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

² И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди.

¹⁶ Когато акуширате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, го убивайте, а ако родят дъщеря, тогава нека живее.

²² Тогава фараонът поръча на целия си народ, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в реката, а всяка дъщеря оставяйте жива!

² Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам ГОСПОД и няма да пусна Израил.

³³ Египтяните също принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята, защото си казваха: Ние всички измираме!

⁹ Врагът рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя плячката; алчността ми ще се насити от тях; ще изтръгна меча си, ръката ми ще ги погуби.¹⁰ Ти подухна с дъха Си и морето ги покри; потънаха като олово в силните води.

²⁰ Тогава пророчицата Мариам, сестрата на Аарон, взе в ръката си тимпанче и всичките жени излязоха след нея с тимпанчета и танци.²¹ И Мариам им пееше ответно: Пейте на ГОСПОДА, защото е превъзвишен; коня и ездача му хвърли в морето!

³ Да нямаш други богове освен Мен!⁴ Да не си правиш кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята;⁵ да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,

⁵ да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,

²³ Да не си правите нищо покрай Мен; сребърни богове и златни богове да не си правите.

¹³ Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.¹⁴ Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви.

² Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.³ И целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.⁴ А той взе всичко от ръцете им, издяла форма с длето, и направи изляно теле. И те казаха: Тези са боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!

⁴ А той взе всичко от ръцете им, издяла форма с длето, и направи изляно теле. И те казаха: Тези са боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!⁵ И като видя това, Аарон издигна олтар пред него и Аарон провъзгласи, като каза: Утре ще бъде празник на ГОСПОДА.⁶ И на следващия ден станаха рано и пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни жертви. После народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

¹⁸ А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение, а глас на пеене чувам аз.¹⁹ И като се приближи до стана, видя телето и игрите. И гневът на Мойсей пламна и той хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

³¹ Тогава Мойсей се върна при ГОСПОДА и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направи богове от злато!³² Но сега, ако искаш, прости греха им, но ако не, моля Ти се, мен заличи от книгата Си, която си написал!

⁴ Да не се обръщате към идолите и да не си правите изляни богове. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

¹⁸ И ако при всичко това не Ме послушате, ще ви накажа седем пъти повече за греховете ви.

²¹ И ако ходите против Мен и не желаете да Ме слушате, ще наложа върху вас седем пъти повече язви, според греховете ви.

²⁴ тогава и Аз ще ходя против вас и ще ви поразя седмократно заради греховете ви.

²⁸ и Аз ще ходя против вас с ярост и ще ви накажа седмократно за греховете ви.

² защото те канеха народа на жертвите на боговете си и народът ядеше и се кланяше на боговете им.

²⁵ Да изгаряш с огън издяланите образи на боговете им; да не пожелаеш среброто или златото, което е по тях, и да не го вземете за себе си, за да не се впримчиш в него, понеже това е мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

³¹ Защото тяхната канара не е като нашата Канара — дори самите ни врагове съдят за това.

¹⁷ А свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, стояха твърдо на сухо в средата на Йордан; докато целият Израил премина по сухо, докато целият народ премина напълно Йордан.

¹⁰ Защото свещениците, които носеха ковчега, стояха в средата на Йордан, докато се завърши всичко, което ГОСПОД беше заповядал на Иисус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус. И народът побърза и премина.

¹⁶ Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан.¹⁷ И Иисус заповяда на свещениците и каза: Излезте от Йордан.¹⁸ И когато свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, излязоха от Йордан, и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухо, водите на Йордан се върнаха на мястото си и заляха целите му брегове както преди.

¹⁵ Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!

²⁶ И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им.²⁷ И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му.

²³ И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.

³⁰ Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, заявява: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти ще ходят пред Мен до века. Но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мен това! Защото онези, които Ме почитат, и Аз ще ги почета, а онези, които Ме презират, ще бъдат счетени за нищо.

³⁷ И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб.

⁴⁶ Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил;

⁴⁶ Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил;⁴⁷ и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!

⁵⁵ И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю — не зная.

⁷ И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди.⁸ Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството?⁹ И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.¹⁰ А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул.¹¹ И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него.

³⁰ Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратница и опърничава! Не зная ли аз, че ти си избрал Есеевия син за свой собствен срам и за срам на майчината си голота?³¹ Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито царството ти! Затова сега прати и го доведи при мен, защото непременно ще умре!³² А Йонатан отговори на баща си Саул и му каза: Защо да бъде убит? Какво е направил?³³ Тогава Саул хвърли копието по него, за да го удари, и Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

²⁸ Затова царят реши и направи две златни телета, и им каза: Много ви е да се изкачвате до Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!

³² И Еровоам направи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, като празника, който се правеше в Юда, и принесе жертви на олтара. Така направи във Ветил и жертваше на телетата, които беше направил. И настани във Ветил свещениците на високите места, които беше направил.

³³ После нареди дървата, разсече юнеца на късове и го сложи на дървата, и каза: Напълнете четири ведра с вода и я излейте върху всеизгарянето и върху дървата.³⁴ И каза: Повторете. И те повториха. И пак каза: Потретете. И потретиха.³⁵ И водата течеше около олтара и той напълни и рова с вода.

¹⁰ Тогава Венадад изпрати до него и каза: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за шепите на целия народ, който ме следва!¹¹ Тогава израилевият цар отговори и каза: Кажете му: Нека онзи, който опасва оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва!

³⁵ Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?

¹⁷ Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха народите и земята им,¹⁸ и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха.¹⁹ И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!

²⁷ Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.²⁸ Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

²⁰ И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него.

¹⁶ И Давид заповяда на началниците на левитите да поставят братята си, певците, с музикални инструменти, лири и арфи, и кимвали, за да свирят радостно със силен глас.

²⁸ Така целият Израил пренесе ковчега на ГОСПОДНИЯ завет с възгласи и тръбен звук, с тръби и с кимвали, като свиреха с лири и с арфи.

⁵ Главният беше Асаф, вторият след него — Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали,⁶ а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет.

¹ И Давид и военачалниците отделиха за службата някои от синовете на Асаф и Еман, и Едутун да пророкуват с арфи и лири, и с кимвали; а броят на мъжете, които работеха в службата си, беше:² от синовете на Асаф: Закхур и Йосиф, и Натания, и Асарила, синовете на Асаф, под ръководството на Асаф, който пророкуваше по наредбата на царя.³ От Едутун, синовете на Едутун: Годолия и Езрий, и Исая, и Асавия, и Мататия, и Семей, шестима, под ръководството на баща си Едутун, който пророкуваше с арфа и славеше и хвалеше ГОСПОДА.⁴ От Еман, синовете на Еман: Вукия и Матания, Озиил, Суваил и Еримот, Анания, Ананий, Елиата, Гидалтий и Ромамтиезер, Йосвекаса, Малотий, Отир и Маазиот.⁵ Всички тези бяха синове на царския гледач в Божиите слова Еман, определен да издига рога. И Бог даде на Еман четиринадесет сина и три дъщери.⁶ Всички тези бяха под ръководството на бащите си Асаф и Едутун, и Еман при пеенето в ГОСПОДНИЯ дом с кимвали, лири и арфи за службата на Божия дом по наредбата на царя.

²⁰ И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете.

²⁵ И той постави левитите в ГОСПОДНИЯ дом с кимвали, с лири и с арфи, според заповедта на Давид и на царския гледач Гад и на пророк Натан; защото заповедта беше от ГОСПОДА чрез Неговите пророци.

¹⁵ И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми — колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!¹⁶ И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.¹⁷ Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.

²¹ Тогава ГОСПОД изпрати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и началниците в стана на асирийския цар. Така той се върна в земята си с посрамено лице. И когато влезе в дома на бога си, тези, които бяха излезли от тялото му, го повалиха там с меч.

³ Който измежду вас е от целия Негов народ, неговият Бог да бъде с него, и нека се изкачи в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи дома на ГОСПОДА, Израилевия Бог; Той е Бог, който е в Ерусалим.

¹² Нека е известно на царя, че юдеите, които се изкачиха от теб, дойдоха при нас в Ерусалим и строят бунтовния и злия град, издигат стените и поправят основите.¹³ Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете.¹⁴ А понеже ние служим на двореца и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, затова изпращаме да известим на царя,¹⁵ за да се потърси в книгата на летописите на бащите ти. И ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че този град е бунтовен град, който е навреждал на царете и областите, и че още от старо време в него са се вдигали въстания. Затова този град е бил разрушен.¹⁶ Известяваме на царя, че ако този град се построи отново и стените му се издигнат, поради това няма да имаш никакво притежание отсам реката.

¹¹ А те ни дадоха отговор и казаха: Ние сме слуги на Бога на небето и земята и строим наново дома, който е бил построен преди много години. Един велик израилев цар го беше построил и завършил.

¹¹ И издавам заповед: на всекиго, който би престъпил тази заповед, да се изкърти греда от къщата му и да се изправи, и той да бъде прикован на нея, и къщата му да стане на бунище заради това.

²³ Всичко, което е според заповедта на небесния Бог, да се прави старателно за дома на небесния Бог, за да не дойде гняв върху царството на царя и синовете му.²⁴ Също ви съобщаваме, че никой няма право да налага данък, мито или пътен данък на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божи дом.²⁵ А ти, Ездра, според мъдростта на своя Бог, която имаш, постави съдии и управители, които да съдят целия народ отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог. И поучавайте всеки, който не ги знае.²⁶ А против всекиго, който не пази закона на твоя Бог и закона на царя, да се изпълнява незабавно присъдата, било то смърт, или заточение, или глоба от имота, или затвор.²⁷ Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на бащите ни, който вложи такова нещо в сърцето на царя — да прослави дома на ГОСПОДА, който е в Ерусалим —²⁸ и ми даде милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни началници на царя! И аз се насърчих, понеже ръката на ГОСПОДА, моя Бог, беше над мен и събрах някои от главните мъже в Израил, за да се изкачат заедно с мен.

¹ А в дните на Асуир — онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области —

⁵ И когато Аман видя, че Мардохей не коленичеше и не му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.⁶ Но му се виждаше нищожно да сложи ръка само на Мардохей, защото му бяха казали от кой народ беше Мардохей; затова Аман поиска да изтреби народа на Мардохей, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.

⁶ Но му се виждаше нищожно да сложи ръка само на Мардохей, защото му бяха казали от кой народ беше Мардохей; затова Аман поиска да изтреби народа на Мардохей, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.

⁸ И Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между народите по всичките области на твоето царство; и законите им се различават от тези на всеки друг народ и те не изпълняват законите на царя; и не е добре за царя да ги търпи.

⁸ И Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между народите по всичките области на твоето царство; и законите им се различават от тези на всеки друг народ и те не изпълняват законите на царя; и не е добре за царя да ги търпи.⁹ Ако е угодно на царя, нека се напише заповед да се унищожат; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на настоятелите, за да го внесат в царските съкровищници.

¹² Тогава, на тринадесетия ден от първия месец, повикаха царските писари и се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи и на областните управители на всяка област, и на началниците на всеки народ; на всяка област според писмеността й и на всеки народ според езика му; писа се в името на цар Асуир и се подпечата с царския пръстен.¹³ И писмата се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да се изтребят, избият и унищожат всичките юдеи, от момче до старец, и деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.¹⁴ И за да се издаде заповедта във всяка област, преписът от писмото се оповести между всичките народи, за да бъдат готови за онзи ден.

⁷ А в яростта си царят стана от пируването и отиде в градината на двореца. А Аман остана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че злото против него беше решено от царя.

⁹ Тогава, в онова време, на двадесет и третия ден от третия месец, който е месец Сиван, повикаха царските писари и се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите и на сатрапите, и на областните управители, и на началниците на областите, от Индия до Етиопия, сто двадесет и седем области; на всяка област според писмеността й и на всеки народ според езика му, и на юдеите според писмеността им и според езика им.

⁶ И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана.

¹⁹ В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.

¹⁵ И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

²⁹ Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види — било то за народ или за сам човек —

⁷ когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?

³ Той ще бъде като дърво, посадено при водни потоци, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; и всичко, което върши, ще преуспява.

⁸ От ГОСПОДА е спасението, благословението Ти — върху Твоя народ. (Села.)

¹⁰ Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра.¹¹ Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си — тъмните води, гъсти небесни облаци.

⁴ На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.⁵ Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

¹ (По слав. 26) Псалм на Давид. ГОСПОД е светлина моя и спасение мое — от кого ще се уплаша? ГОСПОД е крепост на живота ми — от кого ще се ужася? ² Когато злодеите се приближиха срещу мен, за да изядат плътта ми — противниците ми и враговете ми — те се спънаха и паднаха.

¹⁸ Ето, окото на ГОСПОДА е върху онези, които Му се боят, върху онези, които се надяват на Неговата милост,

²¹ Защото в Него ще се радва сърцето ни, понеже се уповавахме на Неговото свято Име.

⁷ Ангелът ГОСПОДЕН обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги избавя.

⁷ Ангелът ГОСПОДЕН обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги избавя.⁸ Вкусете и вижте, че ГОСПОД е благ; блажен човекът, който се уповава на Него!

¹⁹ Много са неволите на праведния, но от всички тях ГОСПОД го избавя.

²² ГОСПОД изкупва душата на слугите Си; и от онези, които се уповават на Него, никой няма да бъде осъден.

¹ (По слав. 61) За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми. ² Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя.³ Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда?⁴ Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.)⁵ Душо моя, тихо се уповавай само Бога, защото от Него е очакването ми.⁶ Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост — няма да се поклатя!

⁸ Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.)

¹¹ Довел си ни в мрежата, сложил си тежък товар на хълбоците ни,¹² направил си хора да яздят на главите ни. Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе в изобилие.

²⁰ Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

¹⁰ Защото дори човешката ярост ще Те хвали; с остатъка от яростта ще се препашеш.

¹ (По слав. 80) За първия певец. По Гитит. Псалм на Асаф. Пейте радостно на Бога, нашата сила, извикайте радостно към Бога на Яков! ² Запейте песен и ударете тъпанчето, благозвучната арфа заедно с лирата!³ Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.

¹ (По слав. 81) Псалм на Асаф. Бог стои в Божието събрание, съди сред владетелите. ² Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към безбожните? (Села.)³ Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния.⁴ Избавяйте сиромаха и нуждаещия се, освобождавайте ги от ръката на безбожните!⁵ Те не знаят и не разбират, лутат се в тъмнина. Всичките основи на земята се клатят.⁶ Аз казах: Богове сте вие, синове на Всевишния сте всички!⁷ Но като човек ще умрете и ще паднете като един от князете.⁸ Стани, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи!

¹⁸ за да познаят, че Ти, чието Име е ГОСПОД, единствен си Всевишният над цялата земя!

¹¹ Защото ГОСПОД Бог е слънце и щит, ГОСПОД ще даде благодат и слава, няма да лиши от никакво добро онези, които ходят в чистота.¹² ГОСПОДИ на Войнствата, блажен човекът, който се уповава на Теб!

³ Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелния мор.⁴ С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнеш — Неговата истина е щит и защита.⁵ Няма да се страхуваш от ужас нощем, нито от стрелата, която лети денем,⁶ нито от мор, който ходи в тъмнина, нито от зараза, която опустошава по пладне.⁷ Хиляда ще падат от страната ти и десет хиляди — отдясно ти, но до теб няма да стигне.⁸ Само ще гледаш с очите си и ще видиш възмездието на безбожните.⁹ Понеже ти си казал: ГОСПОД е моето прибежище! — и си направил Всевишния свое жилище,

¹⁴ Понеже той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми.

¹ (По слав. 91) Псалм. Песен за съботния ден. Добре е да възхваляваме ГОСПОДА и да възпяваме Твоето Име, Всевишни, ² да възвестяваме милостта Ти сутрин и верността Ти нощем,³ с десетострунен инструмент и с арфа, със звучна мелодия на лира.

²⁰ Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?

⁷ Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!⁸ Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате в дворовете Му,⁹ поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! Треперете пред Него, цяла земя!

²⁰ Благославяйте ГОСПОДА, вие, Негови ангели, мощни по сила, които изпълнявате словото Му, като слушате гласа на словото Му!

³ А нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно.⁴ Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце.⁵ Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат;⁶ уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат;⁷ ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си.⁸ Онези, които ги правят, ще станат като тях — всеки, който се уповава на тях.

⁵ ГОСПОД е твой пазител, ГОСПОД е твоя сянка от дясната ти страна.⁶ Слънцето няма да те порази денем, нито луната — нощем.⁷ ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти.

¹ (По слав. 123) Песен на изкачванията. На Давид. Ако не беше ГОСПОД откъм нас — нека каже сега Израил — ² ако не беше ГОСПОД откъм нас, когато се надигнаха хора против нас,³ тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас;⁴ тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни;⁵ тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни.

¹⁵ Идолите на народите са сребро и злато, произведение на човешки ръце.

⁵ Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,⁶ който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

¹¹ ГОСПОД благоволява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Неговата милост.

³ Нека хвалят Името Му с хорћ, нека Му пеят псалми с тъпанче и арфа!⁴ Защото ГОСПОД благоволява в народа Си, ще украси смирените със спасение.

³ Хвалете Го със звук на тръба! Хвалете Го с арфа и лира!⁴ Хвалете Го с тимпанче и хорћ! Хвалете Го със струнни инструменти и флейти!⁵ Хвалете Го със звучни кимвали! Хвалете Го с кънтящи кимвали!⁶ Всичко, което диша, нека хвали ГОСПОДА! Алилуя!

¹³ Глупостта е като жена бъбрива — глупава и не знае нищо.¹⁴ И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;¹⁵ и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:

⁸ Праведният се избавя от беда, а безбожният заема неговото място.

¹⁴ Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.

¹² По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

¹⁸ Безбожният ще бъде откуп за праведния и неверният — на мястото на праведните.

²⁴ Безочливо надменният — присмивател е името му — действа с безмерна гордост.

³ Камъкът е тежък и пясъкът — товар, но гневът на безумния е по-тежък и от двете.

³ Камъкът е тежък и пясъкът — товар, но гневът на безумния е по-тежък и от двете.⁴ Яростта е жестока и гневът — наводнение, но кой може да устои пред ревността?

⁴ Яростта е жестока и гневът — наводнение, но кой може да устои пред ревността?

¹ Безбожните бягат, без да ги гони никой, а праведните са уверени като млад лъв.

¹² Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

²² Гневлив човек възбужда препирни и избухлив човек изобилства в престъпление.

⁴ Кой се е изкачил на небето и е слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дреха? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е Името Му и как е Името на Сина Му — ако Го знаеш?

¹⁶ И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

⁴ И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

²⁰ В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните си идоли и златните си идоли, които му бяха направени, за да се кланя,

¹ Горко на тези, които нареждат наредби за зло, и на писачите, които пишат за насилие,

² Ето, Бог ми е спасение — ще се уповавам и няма да се боя, защото сила моя и песен моя е Господ БОГ и Той стана мое спасение.

³ Ще опазиш в съвършен мир здравия по дух, защото на Теб се уповава.⁴ Уповавайте се на ГОСПОДА навеки, защото Господ БОГ е вечна канара.

¹¹ ГОСПОДИ, ръката Ти е издигната, но те не виждат; ще видят ревността за народа и ще се засрамят; да, огън ще погълне враговете Ти.

¹⁶ Затова, така казва Господ БОГ: Ето, Аз полагам в Сион камък за основа, избран камък, скъпоценен крайъгълен камък, здрава основа; който вярва в Него, няма да бърза страхливо.

²² Тогава вие ще имате за гнусота покритието на сребърните си идоли и обкова на златните си леяни идоли. Ще ги изхвърлиш като гнусота, ще им кажеш: Махай се!

¹⁸ Да не ви убеждава Езекия, като казва: ГОСПОД ще ни избави! Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?¹⁹ Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим? И избавиха ли те Самария от ръката ми?²⁰ Кои измежду всичките богове на тези страни са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?

²³ Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.

³⁶ И Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове.

⁹ Изкачи се на висока планина, ти, Сионе, който носиш добра вест! Издигни силно гласа си, ти, Ерусалиме, който носиш добра вест! Издигни глас, не бой се, кажи на юдовите градове: Ето вашият Бог!

¹⁹ Майсторът излива кумира и златарят го обковава със злато и лее сребърни верижки.²⁰ Който е твърде беден за такъв принос, избира негниещо дърво и търси за него изкусен майстор, за да го направи непоклатим кумир!²¹ Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли се е известило отначало? Не сте ли разбрали от основаването на земята?²² Той е, който седи над кръга на земята, и жителите й са като скакалци; който простира небето като завеса и го разпъва като шатра за живеене,²³ който докарва първенците до нищо и прави земните съдии като нищо —²⁴ едва посадени, едва засети, едва вкоренил се стволът им в земята, и Той подухва върху тях и те изсъхват, и вихрушката ги помита като плява.²⁵ И на кого ще Ме уподобите, че да му бъда равен? -- казва Светият.²⁶ Вдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези звезди? Извежда множеството им под брой, вика всичките по име. Поради величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно не липсва.²⁷ Защо казваш, Якове, и говориш, Израилю: Пътят ми е скрит от ГОСПОДА и правото ми се пренебрегва от моя Бог?²⁸ Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим.²⁹ Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните.³⁰ И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат,³¹ но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят.

² Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб; и през реките — няма да те потопят. Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали.

¹⁷ А останалото от него прави на бог, на изваяния си идол. Пада по лице пред него и му се кланя, и му се моли, и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!

¹ Прегъна се Вил, приведе се Нево; образите им са натоварени на животни и на добитък; товарът ви е натоварен, бреме за умореното животно.

⁶ Онези, които изсипват злато от торбичка и претеглят сребро на везни, наемат златар, да го направи на бог — падат по лице, да, и му се покланят.

¹² Аз, Аз съм, който ви утешавам. Кой си ти, че се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който ще стане като трева,¹³ а си забравил ГОСПОДА, който те е направил, който е разпрострял небесата и основал земята; и непрестанно, цял ден се страхуваш от яростта на притеснителя, когато се готви да унищожи? Къде е яростта на притеснителя?

²³ А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по лице, за да минем отгоре! И ти си сложила гърба си като земя и като улица за онези, които минават.

¹² Защото няма да излезете набързо, нито ще си отидете бегом, защото ГОСПОД ще върви пред вас и Израилевият Бог ще ви бъде задна стража.

¹⁴ С правда ще се утвърдиш; ще бъдеш далеч от насилие, защото няма да се боиш; далеч от ужас, защото няма да те доближи.

¹ Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом — греховете им.

⁸ Да не се боиш от тях, защото Аз съм с теб, за да те избавям, заявява ГОСПОД.

⁹ Сребро изковано на плочи се донася от Тарсис и злато от Уфаз, изделие на майстор и на ръцете на златаря; синьо и мораво за облеклото им, изделие на изкусни хора са всички.

²⁰ Да си направи ли човек богове, а те не са богове?

⁷ Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование.⁸ Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.

²² И от тях всичките юдови пленници, които са във Вавилон, ще вземат да кълнат, като казват: ГОСПОД да те направи като Седекия и като Ахав, които вавилонският цар опече на огън!

⁶ И взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. А в ямата нямаше вода, а тиня и Еремия затъна в тинята.

² Известете между народите, прогласете и издигнете знаме! Прогласете, не крийте, казвайте: Вавилон е превзет! Вил е посрамен, Меродах — съкрушен. Изваяните му идоли са посрамени, кумирите му — съкрушени.

⁷ Вавилон беше златна чаша в ръката на ГОСПОДА, която опиваше цялата земя. Народите пиха от виното му, затова народите обезумяха.

⁵² Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.⁵³ Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.⁵⁴ Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

¹⁸ Сине човешки, израилевият дом ми стана шлака. Те всички са мед и калай, желязо и олово в пещта; станаха шлака от сребро.¹⁹ Затова, така казва Господ БОГ: Понеже вие всички станахте шлака, затова, ето, Аз ще ви събера сред Ерусалим.²⁰ Както се събират сребро и мед, и желязо, и олово, и калай сред пещта, за да се раздуха върху тях огън и да се стопят, така ще ви събера в гнева Си и в яростта Си, и ще ви сложа там, и ще ви стопя.²¹ И ще ви събера и ще духна върху вас с огъня на яростта Си, и ще се стопите сред него.²² Както се топи сребро в пещта, така ще се стопите вие сред него; и ще познаете, че Аз, ГОСПОД, излях яростта Си върху вас.

⁷ И началникът на скопците ги преименува, като нарече Даниил Валтасасар, а Анания — Седрах, а Мисаил — Мисах, а Азария — Авденаго.

⁴ И халдейците говориха на царя на арамейски: Царю, да си жив до века! Кажи съня на слугите си, и ние ще изявим тълкуванието му.⁵ Царят отговори и каза на халдейците: Решението ми е твърдо: Ако не ми известите съня и тълкуванието му, ще бъдете разсечени на части и къщите ви ще бъдат обърнати на бунища;

¹⁰ Халдейците отговориха пред царя и казаха: Няма човек на света, който да може да изяви делото на царя — защото никой цар, и велик и могъщ, не е изисквал такова нещо от книжник или гадател, или халдеец.

¹² От това царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

¹² От това царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.¹³ И излезе указът да се умъртвят мъдреците, и потърсиха и Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.

¹⁵ като отговори и каза на царския началник Ариох: Защо указът от царя е толкова строг? Тогава Ариох извести работата на Даниил.

³¹ Ти, царю, си видял, и ето, един огромен образ. Този образ е бил велик блясъкът му е бил превъзходен. Стоял е пред теб и видът му е бил страшен.³² Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му — от сребро, коремът му и бедрата му — от бронз,

⁴⁷ Царят отговори на Даниил и каза: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и открива тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.⁴⁸ Тогава царят възвеличи Даниил и му даде множество големи подаръци и го постави за владетел над цялата вавилонска област и за главен началник над всичките вавилонски мъдреци.⁴⁹ И Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над управата на вавилонската област; а Даниил беше в царския двор.

¹ Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше шестдесет лакътя и ширината му — шест лакътя. Изправи го в равнината Дура, във вавилонската област.² И цар Навуходоносор изпрати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил.³ Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор беше изправил.⁴ И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:

⁴ И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:⁵ Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!

⁵ Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!

⁵ Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!⁶ А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.

⁶ А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.⁷ Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.

⁷ Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.

⁹ Те проговориха и казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив до века!¹⁰ Ти царю, си издал указ: всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ;

¹⁰ Ти царю, си издал указ: всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ;¹¹ а който не падне да се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.¹² Има някои юдеи, които ти си поставил над управата на вавилонската област — Седрах, Мисах и Авденаго; тези мъже, царю, не те зачитат; на боговете ти не служат и на златния образ, който си изправил, не се покланят.¹³ Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. Тогава докараха тези мъже пред царя.

¹⁵ Сега, когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре! Но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ — и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?

¹⁵ Сега, когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре! Но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ — и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?¹⁶ Седрах, Мисах и Авденаго отговориха и казаха на цар Навуходоносор: Не ни е нужно да ти отговаряме за това нещо.¹⁷ Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.

¹⁷ Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.¹⁸ Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.

¹⁸ Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.¹⁹ Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго. Той проговори и заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.

²¹ Тогава тези мъже бяха вързани с долните и горните си дрехи, с тюрбаните и дрехите си, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.

²⁵ Той отговори и каза: Ето, виждам четирима мъже развързани да ходят сред огъня и нямат никаква повреда! И по вида си четвъртият прилича на Божи Син.

²⁷ И сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници се събраха и видяха тези мъже — че огънят не беше имал власт над телата им;. Косъм от главата им не беше изгорял и долните им дрехи не се бяха изменили, и даже миризма на огън не беше преминала на тях.²⁸ Навуходоносор проговори и каза: Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които се уповаха на Него и престъпиха думата на царя, и предадоха телата си, за да не служат и да не се покланят на друг бог, освен на своя Бог.

²⁸ Навуходоносор проговори и каза: Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които се уповаха на Него и престъпиха думата на царя, и предадоха телата си, за да не служат и да не се покланят на друг бог, освен на своя Бог.²⁹ Затова издавам указ: Който и да било от всеки народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече на части и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.³⁰ Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във вавилонската област.

¹ Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи!² Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи.

⁸ А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него:

¹⁴ Той извика силно и каза така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му!

²² това си ти, царю, който си станал голям и здрав; защото величието ти е станало голямо и е стигнало до небето и владичеството ти — до края на земята.

²⁷ Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да оставиш греховете си чрез правда и беззаконията си — чрез милост към бедните, ако искаш да се продължи благоденствието ти.

³⁴ А в края на дните аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна. И аз благослових Всевишния и възхвалих и прославих Вечно Живия, чието владичество е вечно владичество, чието царство е от поколение в поколение.³⁵ И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?

⁶ Тогава лицето на царя пребледня и мислите му го уплашиха, така че ставите на бедрата му се разхлабиха и коленете му се удряха едно в друго.

¹⁰ Поради думите на царя и на големците му царицата майка влезе в дома на пира. И царицата майка проговори и каза: Царю, да си жив до века! Нека не те плашат мислите ти и да не пребледнява лицето ти!

¹⁸ О, царю, Всевишният Бог даде на баща ти Навуходоносор царство и величие, слава и великолепие.

²³ а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират — а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.

¹ Дарий намери за добре да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,² и над тях — трима началници, един от които беше Даниил, за да им дават тези сатрапи отчет, за да не губи царят.³ Тогава този Даниил се отличаваше от другите началници и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.⁴ Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина.

⁶ Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века!

⁶ Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века!⁷ Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвъри забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

⁷ Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвъри забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

¹² Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим.

¹² Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим.¹³ Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!

¹³ Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!

¹⁶ Тогава царят заповяда и доведоха Даниил и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори и каза на Даниил: Твоят Бог, на когото ти служиш непрестанно, Той нека те спаси!

¹⁶ Тогава царят заповяда и доведоха Даниил и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори и каза на Даниил: Твоят Бог, на когото ти служиш непрестанно, Той нека те спаси!¹⁷ И донесоха един камък и го поставиха на отвора на рова; и царят го запечата с печата си и с печата на големците си, за да не се промени намерението за Даниил.

²⁰ И когато се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори и каза на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на когото служиш непрестанно, можа ли да те спаси от лъвовете?

²⁰ И когато се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори и каза на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на когото служиш непрестанно, можа ли да те спаси от лъвовете?²¹ Тогава Даниил проговори на царя: Царю, да си жив до века!

²¹ Тогава Даниил проговори на царя: Царю, да си жив до века!²² Моят Бог изпрати Ангела Си и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; също и пред теб, царю, не съм извършил никакво престъпление.

²² Моят Бог изпрати Ангела Си и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; също и пред теб, царю, не съм извършил никакво престъпление.

²² Моят Бог изпрати Ангела Си и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; също и пред теб, царю, не съм извършил никакво престъпление.²³ Тогава царят много се зарадва и заповяда да извадят Даниил от рова. И Даниил беше изваден от рова и на него не се намери никаква повреда, защото се беше доверил на своя Бог.²⁴ И царят заповяда и доведоха онези мъже, които бяха издали Даниил, и хвърлиха тях, децата им и жените им в рова на лъвовете; и още преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги сграбчиха и строшиха всичките им кости.²⁵ Тогава цар Дарий писа до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи!²⁶ Издавам указ в цялото владение на царството ми да треперят и да се боят пред Бога на Даниил, защото Той е живият Бог и е утвърден до века, и Неговото царство е нерушимо, и Неговата власт ще бъде до края.

²⁶ Издавам указ в цялото владение на царството ми да треперят и да се боят пред Бога на Даниил, защото Той е живият Бог и е утвърден до века, и Неговото царство е нерушимо, и Неговата власт ще бъде до края.²⁷ Той спасява и избавя, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той спаси Даниил от силата на лъвовете.

²⁷ Той спасява и избавя, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той спаси Даниил от силата на лъвовете.

¹¹ Ефрем е потиснат, разбит в съда, защото с готовност ходи по човешки заповеди.

⁴ Те поставиха царе, но не от Мен; поставиха първенци, но без Аз да зная. От среброто си и от златото си си направиха идоли, за да бъдат изтребени.

⁵ които фантазирате под звука на арфата и като Давид си измисляте музикални инструменти,

¹⁶ Защото се пазят наредбите на Амрий и всичките дела на Ахавовия дом, и ходите по техните съвети, затова ще те направя за смайване и жителите ти — за подсвиркване; и вие ще носите позора на Моя народ.

¹⁹ Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! — и на немия камък: Стани! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и никакво дихание няма в него.

² Ето, Аз правя Ерусалим чаша на омайване за всичките народи наоколо; ще дойде и върху Юда при обсадата на Ерусалим.³ И в онзи ден ще направя Ерусалим тегнещ камък за всичките народи; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света.

⁹ Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш!¹⁰ Тогава Иисус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: ?На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш.“

¹⁸ Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите.¹⁹ А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

²⁸ Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.

³⁰ А на вас и космите на главата са всички преброени.

³² И така, всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата.³³ Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, който е на небесата.

³⁹ Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

² А Той в отговор им каза: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

⁵ И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

⁴³ Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.

⁶³ Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.⁶⁴ Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.⁶⁵ Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.⁶⁶ И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.

²⁷ И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

⁹ А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мен – за да им свидетелствате.

¹¹ А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите, а каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

¹⁸ змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.

³⁵ И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.

³⁷ Защото за Бога няма нищо невъзможно.

⁷ И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.⁸ А Иисус в отговор му каза: Писано е: ?На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“

¹¹ А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

³ Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.⁴ А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.

⁴ А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.⁵ Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.

⁵ Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.⁶ Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.⁷ Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета.⁸ И казвам ви: Всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;⁹ но ако се отрече някой от Мен пред хората, ще бъде отречен и той пред Божиите ангели.

¹¹ И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

⁹ и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

¹² А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви преследват, като ви предават на синагоги и в тъмници, и ще ви завеждат пред царе и пред управители заради Моето Име.

¹⁴ И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте;¹⁵ защото Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат.

¹⁷ И ще бъдете мразени от всички заради Моето Име.¹⁸ Но и косъм от главата ви няма да загине.

⁵⁷ А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

²⁶ Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.

⁷ Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син.⁸ А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши.

⁶ И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.⁷ И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?⁸ Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?⁹ Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,¹⁰ Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,¹¹ критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.¹² И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,⁹ ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,¹⁰ нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

¹⁰ нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.¹¹ Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹¹ Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.¹³ А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

¹⁹ Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

²³ Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.²⁴ А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.²⁵ Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

²⁵ Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.²⁶ Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни.²⁷ И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:²⁸ Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!²⁹ А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

²⁹ А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.³⁰ Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.³¹ Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.³² И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.³³ А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

¹⁵ И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха, че лицето му беше като лице на ангел.

⁵⁴ А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

⁶ И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

⁴ И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.⁵ И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.

⁷ И ето, един Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.⁸ И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!⁹ И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.¹⁰ А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.¹¹ А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.

¹³ И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.

¹⁹ А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.

¹⁶ който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁷ Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

²⁰ И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,²¹ и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.²² Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.²³ И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

²⁵ Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

³⁷ Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,⁷ и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

⁷ и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.⁸ И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.

²⁹ И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.

³⁴ Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!³⁵ Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?

²⁴ Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

¹³ Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!

¹⁰ А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,¹¹ защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.¹² И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.¹³ И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.

²⁴ А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.

¹³ по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.

²⁶ Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

²⁰ И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.²¹ А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.²² Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;²³ защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

²³ защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:²⁴ Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.²⁵ Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

³⁴ Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

⁵ Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

²² Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.

⁴ и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ,

²¹ Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.²² Като се представяха за мъдри, те глупееха,²³ и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини.²⁴ Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях –²⁵ те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.²⁶ Затова Бог ги предаде на срамни страсти — защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.²⁷ Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда.²⁸ И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично,

¹¹ няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

¹ И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.

⁷ И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.

⁷ Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.⁸ Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.

²⁴ но за самите призвани — и юдеи, и гърци — Христос, Божия сила и Божия мъдрост.²⁵ Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ — по-силна от хората.²⁶ Понеже, братя, виждате какви сте вие призваните — че между вас няма мнозина мъдри по плът, нито мнозина могъщи, нито мнозина благородни.

⁸ Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;⁹ но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,¹⁰ който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

¹⁷ Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

¹⁰ Защото от хора ли сега търся благоволение, или от Бога? Или на хора ли искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да съм слуга на Христос.

¹² така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос.¹³ В Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието на вашето спасение – и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието,

²⁰ според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт.

¹⁴ Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват заради онези, които ще наследят спасение?

²⁵ Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

³⁴ угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,

³⁷ бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.

²¹ които чрез Него вярвате в Бога, който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че вашата вяра и надежда да бъдат в Бога.

¹³ И кой ще ви стори зло, ако сте станали ревностни за доброто?

³ Защото достатъчно е миналото време, когато постъпвахте като езичниците, като живеехте в разпуснатост, страсти, пиянство, гуляи, опивания и омразни идолослужения.⁴ Затова те се и чудят и ви хулят, че не тичате в същия поток на разпуснатостта,

¹² Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо чудно,¹³ а се радвайте, доколкото сте участници в страданията на Христос, за да се радвате и ликувате и когато се яви Неговата слава.

¹⁹ Ние знаем, че сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.

¹⁰ Не се страхувай от това, което ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.¹¹ Който има ухо, нека слуша какво казва Духът на църквите! Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

² И тя отвори кладенеца на бездната и от кладенеца се издигна дим като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.

²⁰ А останалите хора, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха от делата на ръцете си, да не се кланят на демони и на златни, сребърни, бронзови, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

⁹ И беше хвърлен големият змей, старовременната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него.

¹¹ А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.

³ И видях една от главите му, като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя се удивляваше след звяра;

⁸ И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света.

¹³ И вършеше големи знамения, дотам че направи и огън да слиза от небето на земята пред хората.¹⁴ И мамеше земните жители чрез знаменията, които му се даде да извърши пред звяра, като казваше на земните жители да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оживя.

¹⁴ И мамеше земните жители чрез знаменията, които му се даде да извърши пред звяра, като казваше на земните жители да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оживя.¹⁵ И му се даде да даде дишане на образа на звяра, така че образът на звяра дори да проговори и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра.

¹⁵ И му се даде да даде дишане на образа на звяра, така че образът на звяра дори да проговори и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра.¹⁶ И принуждаваше всички – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби – да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им,

¹⁶ И принуждаваше всички – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби – да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им,¹⁷ за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име.

¹¹ И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му.

² с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване.

⁸ Звярът, който си видял, беше и го няма, и скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители – всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света – ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, и пак ще дойде.

¹³ Те са единомислени и предават своята власт и сила на звяра.

¹⁷ Защото Бог сложи в сърцата им да извършат Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се изпълнят Божиите думи.

⁵ И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи!

²⁰ И звярът беше хванат и с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. Те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори със сяра.