Isaiah 36:4 Cross References - Bulgarian

⁴ Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповаваш?

⁵ Той се упова на ГОСПОДА, Израилевия Бог. И след него нямаше подобен на него между всичките юдови царе, нито пък между онези, които бяха преди него.

¹⁹ Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповаваш?²⁰ Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен?²¹ Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него.²² Но ако ми кажете: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! — то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте?²³ И така, дай залог на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.²⁴ Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници!²⁵ А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи!²⁶ Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!²⁷ Но рапсакът им каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?²⁸ Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и говори и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:²⁹ Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави от ръката му.³⁰ И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!³¹ Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,³² докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави.³³ Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар?³⁴ Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?³⁵ Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?³⁶ А народът мълчеше и не му отговори нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте!³⁷ И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.

¹⁰ Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!

⁷ Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него, защото с нас е Един по-велик отколкото с него.⁸ С него е ръка от плът, а с нас е ГОСПОД, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се довери на думите на юдовия цар Езекия.⁹ След това асирийският цар Сенахирим изпрати слугите си в Ерусалим — а той беше пред Лахис и цялата му сила с него — до юдовия цар Езекия и до целия Юда, който беше в Ерусалим, да кажат:¹⁰ Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате, че стоите в обсада в Ерусалим?

¹⁴ Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?¹⁵ И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми — колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!¹⁶ И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.

³ Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?

¹⁰ Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?

¹⁰ Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си.¹¹ Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави.

¹⁸ Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.

⁸ Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе?⁹ Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск?¹⁰ Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,¹¹ както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли?¹² Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.¹³ Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.¹⁴ И ръката ми намери богатството на народите като гнездо; и както се събират изоставени яйца, така аз събрах целия свят и никой не поклати крило, не отвори човка и не изцвърча.

¹¹ Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш?¹² Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар?¹³ Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?¹⁴ И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА.¹⁵ И Езекия се помоли на ГОСПОДА, като каза:

³ Ето, Асур беше кедър в Ливан с красиви клони, с дебела сянка и с висок ръст; и върхът му беше сред облаците.⁴ Водите го направиха голям, бездната го извиси, реките й течаха около мястото на насаждението му и тя изпращаше каналите си до всичките дървета на полето.⁵ Затова ръстът му се извиси над всичките дървета на полето и клоните му се уголемиха и клончетата му се удължиха от изобилните води, като се разпростираше.⁶ Всички небесни птици виеха гнезда в клончетата му и всички полски животни раждаха под клоните му, и под сянката му живееха всички големи народи.⁷ И беше красив в големината си и в дължината на клоните си, защото коренът му беше при много води.⁸ Кедрите в Божията градина не можеха да го скрият, елхите не се сравняваха с клоните му и яворите не бяха като клончетата му; никакво дърво в Божията градина не се сравняваше с него по красотата му.⁹ Направих го красив с многото му клони и всичките едемски дървета, които бяха в Божията градина, му завиждаха.¹⁰ Затова, така казва Господ БОГ: Понеже се извиси на ръст и издигна върха си между облаците и сърцето му се надигна поради височината му,¹¹ затова ще го предам в ръката на силния на народите и той непременно ще постъпи с него според безбожието му; Аз го отхвърлих.¹² И чужденци, страшните между народите, го отсякоха и го захвърлиха; клончетата му паднаха по планините и по всички долини, а клоните му се строшиха по всички потоци на земята; и всички народи на земята слязоха от сянката му и го захвърлиха.¹³ На трупа му ще се заселят всички небесни птици и върху клоните му ще бъдат всички полски животни,¹⁴ за да не се извисят във височината си никакви дървета край водите и да не издигат върховете си между облаците, и да не стоят при тях поради височината им никои, които пият вода — защото те всички са предадени на смърт в най-долните места на земята, сред човешките синове, при слизащите в рова.¹⁵ Така казва Господ БОГ: В деня, когато той слезе в Шеол, направих жалеене, покрих заради него бездната и спрях реките й, и големите води бяха задържани. И направих Ливан да жалее за него и всички полски дървета повехнаха за него.¹⁶ Разтреперих народите от шума на падането му, когато го свалих в Шеол, при слизащите в рова. И всички едемски дървета, избраните и добрите на Ливан, всички, които пият вода, се утешиха в най-долните места на земята.¹⁷ И те слязоха с него в Шеол при убитите с меч, тези, които седяха под сянката му сред народите като негови помощници.¹⁸ С кого се сравняваш така по слава и по величие сред едемските дървета? И ще бъдеш свален с едемските дървета в най-долните места на земята; сред необрязаните ще лежиш, с убитите от меч. Това е фараонът и цялото му множество, заявява Господ БОГ.

³⁰ царят проговори и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих за седалище на царството с мощната си сила и за славата на великолепието си!

²² А народът извика: Глас божи, а не човешки!²³ И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.

¹⁶ Тези са роптатели, които се оплакват от съдбата и ходят по страстите си, и устата им говорят надуто и ласкаят хората заради печалба.