Job 15 Cross References - Bulgarian

¹ Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:² Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?³ Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?⁴ Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,⁵ защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.⁶ Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.⁷ Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?⁸ Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?⁹ Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?¹⁰ Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.¹¹ Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?¹² Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,¹³ за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?¹⁴ Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?¹⁵ Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —¹⁶ колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!¹⁷ Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,¹⁸ което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;¹⁹ на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.²⁰ Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.²¹ Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.²² Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.²³ За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.²⁴ Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,²⁵ понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;²⁶ спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;²⁷ понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;²⁸ и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.²⁹ Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.³⁰ Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.³¹ Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.³² Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.³³ Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;³⁴ защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.³⁵ Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

¹¹ И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар — и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

¹ Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

¹ Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

⁷ И след като ГОСПОД изговори тези думи на Йов, ГОСПОД каза на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

⁹ Така теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха и направиха, както им заповяда ГОСПОД; и ГОСПОД прие Йов.

²⁶ Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

² Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

² Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?³ Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

² Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

¹ Ефрем пасе вятър и гони източния вятър; цял ден умножава лъжа и насилие и сключват завет с Асирия, и носят маслинено масло в Египет!

¹³ Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

⁴ А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!⁵ О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

² Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!³ Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

¹ А Йов отговори и каза:² Как си помогнал ти на слабия, как си спасил безсилната ръка!³ Как си съветвал онзи, който няма мъдрост, и показал изобилно разум свършен!

¹³ Дръзки са думите ви против Мен, казва ГОСПОД. А вие казвате: Какво сме си говорили против Теб?¹⁴ Казахте: Напразно е да се служи на Бога и каква полза, че сме пазили поръчението Му и че сме ходили с жалеене пред ГОСПОДА на Войнствата?¹⁵ И сега ние облажаваме горделивите; не само онези, които постъпват безбожно, успяват, но и изпитват Бога и се избавят.

³⁶ И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.³⁷ Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

⁶ Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.

⁴ той се е възгордял, без да знае нищо, и има нездраво желание за разисквания и празни спорове, от които произлизат завист, разпри, хули, зли подозрения,⁵ постоянни караници между хора с покварен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.

¹³ Така умря Саул за престъплението си, което беше извършил против ГОСПОДА относно ГОСПОДНОТО слово, което не спази, и още, понеже беше потърсил врачка, за да се допита,¹⁴ а до ГОСПОДА не се допита. Затова Той го уби и обърна царството към Давид, сина на Есей.

⁵ А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.⁶ Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

⁸ Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,

¹⁴ На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

¹⁰ Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

¹ (По слав. 35) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога, ² защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази.³ Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро.

¹²⁶ Време е ГОСПОД да подейства, защото счетоха закона Ти за нищо.

¹⁴ И не викат към Мен от сърце, когато ридаят на леглата си. Събират се за жито и вино, а от Мен отстъпват.

¹⁰ И когато чичото на умрелия и онзи, който ще го гори, го вдигне да изнесе костите от къщата, ако каже на онзи, който е по-навътре в къщата: Има ли още някой с теб? — и той отговори: Няма. — тогава ще каже: Мълчи, за да не се споменава Името на ГОСПОДА!

⁶ и онези, които се отклоняват отслед ГОСПОДА и които не търсят ГОСПОДА и не питат за Него.

¹ Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:

³¹ Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.

²¹ Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

¹³ Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

²² Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.²³ Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.²⁴ Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

⁶ Шатрите на разбойниците благоденстват и тези, които предизвикват Бога, са в безопасност, в ръцете на които Бог дава изобилие.

¹⁹ Предаваш устата си на зло и езикът ти сплита коварство.²⁰ Седиш и говориш против брат си, клеветиш сина на майка си.

² Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.³ Обичаш злото повече от доброто и лъжа — повече отколкото да говориш правда. (Села.)⁴ Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!

³ които острят езика си като меч и прицелват стрелите си — горчиви думи —

² ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!³ Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

³ Запъват като лъка си езика си с лъжа, не в истина се укрепват на земята; напредват от зло към зло, а Мен не познават, заявява ГОСПОД.⁴ Пазете се всеки от ближния си и не се доверявайте на никой брат, защото всеки брат ще поставя препънки и всеки ближен ще разпространява клевети.⁵ И всеки мами ближния си и не говорят истина; научиха езика си да говори лъжа, до изтощение вършат беззаконие.

⁸ Езикът им е убийствена стрела, говори коварно. С устата си човек говори мир на ближния си, а в сърцето си му поставя засада.

²¹ Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,²² прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.

⁴⁵ Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

²⁶ Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

⁵ Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!⁶ И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.⁷ Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;⁸ но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

²⁰ Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

⁸ Ти наистина говори пред ушите ми, гласа на думите ти чух:⁹ Чист съм и без престъпление, невинен съм, в мен няма беззаконие.¹⁰ Ето, Той поводи намира против мен, счита ме за враг Свой,¹¹ слага краката ми в клада, всичките ми пътеки наблюдава.¹² Ето, в това ти не си прав — отговарям ти — защото Бог е по-възвишен от човека.

⁵ Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.⁶ Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.⁷ Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,⁸ който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?⁹ Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.

² Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.³ Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?

⁸ Ще отмениш ли даже Моя съд — ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?

³ Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах — неща твърде чудни за мен, които не познавах.

⁸ Злите им намерения ще дойдат върху тях; ще се потресат всички, които ги гледат.

³⁷ Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

⁶⁵ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

²² Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

¹ И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж.

¹² Мъдростта е у старците и разумът е в дългия живот.

¹⁰ Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

⁴ Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!⁵ Кой определи мерките й? Кажи, ако знаеш! Или кой опъна мерителна връв върху нея?⁶ На какво се закрепиха основите й? Или кой положи крайъгълния й камък,⁷ когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?⁸ А кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе от утробата;⁹ когато го облякох с облак и го пових с мъгла;¹⁰ когато му определих Моята граница и поставих лостове и порти;¹¹ когато казах: Дотук ще идваш, и по-нататък — не, дотук ще спира гордостта на вълните ти?¹² В дните си заповядал ли си на утрото и показал ли си на зората мястото й,¹³ за да обхване краищата на земята и да се отърсят от нея безбожните?¹⁴ Тя се променя като глина под печат и всички неща по земята стоят като в дреха.¹⁵ А светлината на безбожните се отнема от тях и издигнатата ръка се строшава.¹⁶ Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?¹⁷ Открили ли са ти се портите на смъртта и видял ли си портите на смъртната сянка?¹⁸ Познал ли си широчината на земята? Кажи, ако знаеш всичко това!¹⁹ Кой е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината — къде е мястото й,²⁰ за да я заведеш в предела й, да познаваш пътеките до дома й?²¹ Ти знаеш, защото тогава си роден и е голям броят на дните ти!²² Влизал ли си в съкровищниците на снега, или виждал ли си съкровищниците на градушката,²³ които съм запазил за времето на скръб, за деня на бой и война?²⁴ Кой е пътят, по който се разделя светлината и източният вятър се разпръсва по земята?²⁵ Кой отваря потоци за дъждовния порой или път за светкавицата,²⁶ за да навали над безлюдна земя, над пустиня, където няма човек,²⁷ за да насити пустата и запустяла земя и да направи да поникне нежна трева?²⁸ Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?²⁹ От чия утроба излиза ледът и кой ражда сланата небесна?³⁰ Водите се втвърдяват като камък и повърхността на бездната замръзва.³¹ Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите или да развържеш въжетата на Орион?³² Можеш ли да изведеш съзвездията на времето им или да водиш Мечката със малките й?³³ Познаваш ли законите на небесата? Можеш ли да наредиш господството им над земята?³⁴ Можеш ли да издигнеш гласа си до облаците, така че да те покрие изобилие от вода?³⁵ Можеш ли да изпратиш светкавици, така че да отидат и да ти кажат: Ето ни?³⁶ Кой е сложил мъдрост вътре във човека и кой е дал на сърцето му разум?³⁷ Кой преброява облаците с мъдрост и излива небесните мехове,³⁸ за да се слегне пръстта, да се втвърди и буците да се слепят ведно?³⁹ Ще уловиш ли лов за лъвицата и ще заситиш ли глада на малките лъвчета,⁴⁰ когато се свиват в бърлогите си и лежат в леговищата си да дебнат?⁴¹ Кой приготвя за враната храната й, когато малките й викат към Бога и се скитат без храна?

² Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

²² ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.²³ От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.²⁴ Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.²⁵ Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

²⁹ Скритото е на ГОСПОДА, нашия Бог, а откритото е на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон.

⁶ да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

² Наистина, само вие сте хора и с вас ще умре мъдростта!

⁵ О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!⁶ Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

⁴ както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

¹⁴ Довереният съвет на ГОСПОДА е за онези, които Му се боят, и заветът Му ще им се обяви.

³² защото ГОСПОД се гнуси от ходещия по лъжливи пътища, а Неговият доверен съвет е с праведните.

¹⁸ Защото, кой е стоял в съвета на ГОСПОДА, да е видял и чул Неговото слово? Кой е обърнал внимание на словото Му и е чул?

⁷ Наистина Господ БОГ няма да направи нищо, без да открие тайната си на слугите Си, пророците.

²⁵ В онова време Иисус заговори, като каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.

¹¹ А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

³⁵ за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец.

³⁴ Защото: ?Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?

²⁵ А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена,²⁶ а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата,

⁹ А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят."¹⁰ Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.¹¹ Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.

¹⁶ Защото: "Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?" А ние имаме ум Христов.

³ Но и аз имам разум, както и вие, не съм по-долен от вас. И такива работи кой не ги знае?

³ Как си съветвал онзи, който няма мъдрост, и показал изобилно разум свършен!⁴ На кого си дума известил? И чий дух е от теб излязъл?

⁷ Погледнете това, което е пред очите ви! Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

⁵ Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли!

²¹ За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.²² Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.²³ Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.²⁴ Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,²⁵ три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.²⁶ Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;²⁸ и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.

⁷ Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.

⁸ Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;⁹ понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.¹⁰ Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

²⁰ Той взема думата на ползващите се с доверие, преценката на старите отнема.

⁶ И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.⁷ Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

³¹ Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

²⁴ Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?

⁸ Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,⁹ който върши велики, неизследими дела и безбройни чудеса.¹⁰ Той дава дъжд по лицето на земята и вода изпраща по лицето на полята.¹¹ Възвишава смирените и издига в безопасност нажалените.¹² Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.¹³ Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.¹⁴ Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.¹⁵ Но Той спасява сиромаха от меча, от устата и от ръката на силния.¹⁶ Така бедният има надежда и устата на беззаконието се затварят.¹⁷ Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.¹⁸ Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват.¹⁹ В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.²⁰ В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.²¹ Ще бъдеш скрит от бича на езика и няма да се плашиш от насилие, когато дойде.²² Ще се присмееш на насилието и глада, от земни зверове не ще се плашиш.²³ Защото ще бъдеш в съюз със камъните на полето и полските зверове ще бъдат в мир със теб.²⁴ И ще познаеш, че шатрата ти е в мир, ще прегледаш жилището си и нищо няма да ти липсва.²⁵ Ще познаеш също, че потомството ти ще е многобройно и потомците ти — като земната трева.²⁶ Ще отидеш в гроба си във пълна зрялост, както житните снопи се прибират на времето си.

¹³ Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,¹⁴ ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.¹⁵ Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;¹⁶ защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.¹⁷ И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.¹⁸ И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.¹⁹ И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

⁸ Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

¹⁶ Така и тебе би извел от притеснение в широко място, дето няма теснота; и предлаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.

³ Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,⁴ който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.⁵ Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.

⁶ Но Бог, който утешава смирените, ни утеши с идването на Тит.

¹³ Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

² Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

¹⁹ Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.

¹³ намига с очите си, дава знаци с краката си, сочи с пръстите си.

⁹ Весели се, младежо, в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

³ А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?⁴ Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.

²² Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

¹⁴ А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;¹⁵ и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

⁴ Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

³ Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

²⁵ понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;²⁶ спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;²⁷ понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

¹³ Пазй езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.

¹³ Дръзки са думите ви против Мен, казва ГОСПОД. А вие казвате: Какво сме си говорили против Теб?

⁷ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.⁸ И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.

² Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.³ Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.⁴ Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.⁵ Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!⁶ И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

⁴⁶ Когато съгрешат против Теб — защото няма човек, който да не греши — и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка;

³⁶ Когато съгрешат против Теб — защото няма човек, който да не греши — и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в далечна или близка земя,

² Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

⁴ Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

⁴ И как може човек да бъде праведен пред Бога? Как може роденият от жена да е чист?⁵ Ето дори луната не свети и звездите не са чисти в очите Му —⁶ колко по-малко човек, който е червей, и човешкият син, който е червейче!

³ Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

⁵ Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.

⁹ Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си?

²⁰ защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

²⁹ Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

⁶ Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

¹⁸ Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

²² Но Писанието затвори всичко под грях, така че обещанието чрез вяра в Иисус Христос да се даде на тези, които вярват.

² в които сте ходили някога според вървежа на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството,³ между които и ние всички сме живели някога в своите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били деца на гнева, както и другите.

⁸ Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.⁹ Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.¹⁰ Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.

¹⁸ Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

¹ Извикай сега — има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ще се обърнеш?

⁵ Ето дори луната не свети и звездите не са чисти в очите Му —

² Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле — с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше.³ И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят ГОСПОД на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя!⁴ И основите на праговете се поклатиха от гласа на викащия и домът се изпълни с дим.⁵ Тогава казах: Горко ми, защото загинах! — понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни — понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Войнствата.

¹⁹ а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

¹² Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

⁷ Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,

⁶ Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

¹ (По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро. ² ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.³ Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

³ Всички се отклониха, заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, няма ни един.

²⁸ Негоден свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях.

²⁸ И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично,²⁹ изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност;³⁰ клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,

⁹ Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.¹⁰ Както е писано: ?Няма праведен нито един,¹¹ няма никой разумен, няма кой да търси Бога.¹² Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“¹³ ?Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ ?Аспидова отрова има под устните им.“¹⁴ ?Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“¹⁵ ?Краката им са бързи да проливат кръв,¹⁶ опустошение и разорение е в пътищата им¹⁷ и те не са познали пътя на мира.“¹⁸ ?Пред очите им няма страх от Бога.“¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.

³ Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робуващи на разни желания и страсти, живеещи в злоба и завист, мразени и мразещи се един друг.

²⁷ Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.

¹ Затова Йове, чуй словото ми и изслушай всичките ми думи.

² Чуйте думите ми, вие, мъдри, слушайте ме, вие, знаещи,

² Потърпи ме малко и аз ще ти разкажа, че има още думи за Бога.

⁸ Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

¹⁸ И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти — на всички, които ще дойдат.

³ Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,⁴ няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.⁵ Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,⁶ за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

¹⁹ Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.

²⁵ А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан.

³² Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

⁸ Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.

¹⁷ И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, който обитавам на светия Си хълм Сион. И Ерусалим ще бъде свят и чужденци няма вече да минават през него.

¹ Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

¹³ Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

³ Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!⁴ Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

¹² Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

³ Това е зло във всичко, което се върши под слънцето — че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите.

¹⁹ И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.²⁰ А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?²¹ Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога.

²² Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

¹ Елате сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.² Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци.³ Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас и ще изяде месата ви като огън. Вие събирахте съкровища в последните дни.⁴ Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, и от която ги лишихте, вика и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Войнствата.⁵ Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато; угоихте сърцата си в ден на клане.⁶ Осъдихте, убихте праведния и той не ви се противи.

⁹ И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?¹⁰ А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

³⁶ И на останалите от вас ще вложа страхливост в сърцето им в земите на враговете им — шум от отвян лист ще ги подгони и ще бягат, както се бяга от меч, и ще падат, когато никой не ги гони.

³⁶ И когато Авигея дойде при Навал, ето, той имаше пир в дома си, като царски пир. И сърцето на Навал беше развеселено в него и той беше крайно пиян. И тя не му разказа нищо, нито малко, нито много, докато съмна.³⁷ Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа тези неща и сърцето му примря в него, и той стана като камък.³⁸ А около десет дни по-късно ГОСПОД порази Навал и той умря.

⁶ Защото Господ беше направил да се чуе в стана на арамейците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска, и те си бяха казали един на друг: Ето, израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

¹³ И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,¹⁴ при Йов дойде пратеник и каза: Говедата оряха и магариците пасяха при тях,¹⁵ когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁶ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁷ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁸ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,¹⁹ и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

¹¹ Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

⁵ че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?⁶ Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,⁷ като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

²² В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.²³ Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.²⁴ Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.²⁵ Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

²⁰ Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

¹⁸ Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.¹⁹ Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.²⁰ Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

⁷ че безбожните никнат като трева и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да бъдат изтребени навеки.

²⁶ то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас,²⁷ когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.

²¹ И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.²² А народът извика: Глас божи, а не човешки!²³ И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.

¹⁰ И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.

³ Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат.

¹¹ И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион.

³³ И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?

¹¹ Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

¹⁶ Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

²⁹ тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

¹⁴ Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

²¹ И ще минат през тази земя тежко притискани и изгладнели; и когато огладнеят, ще негодуват и ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре,²² после ще се взрат в земята, и ето, скръб и тъмнина, и мъчителен мрак, и ще бъдат отхвърлени във тъмнината.

⁵ И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

¹² Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

⁵ Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.⁶ Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

¹² Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

¹⁸ Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

³ Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,⁴ между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

¹⁵ Скитат наоколо за храна и ръмжат, ако не се наситят.

¹⁰ Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!

⁸ но дори човек да живее много години и да се весели през всички тях, нека си спомня дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което идва, е суета.

⁶ На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

⁹ Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

² ден на тъмнина и мрак, ден на облаци и гъста тъмнина. Като зората се разпростира по планините голям и силен народ. Като него не е имало от века и след него няма повече да има за годините на много поколения.

²⁰ Няма ли да бъде Денят на ГОСПОДА тъмнина, а не светлина; и мрак, а не сияние?

¹⁵ Ден на ярост е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на опустошение и запустение, ден на тъмнина и мрак, ден на облак и гъста мъгла,

²⁷ а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

³⁷ бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.³⁸ Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

² О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!³ Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

¹⁴³ Скръб и беда ме стигнаха, но заповедите Ти са моята наслада.

²⁷ когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.

¹¹ и беднотията ти ще дойде като разбойник и нуждата ти — като въоръжен мъж.

³⁴ и беднотията ти ще дойде като разбойник, и нуждата ти — като въоръжен мъж.

³ Аз заповядах на осветените Си, повиках също и силните Си, за да изпълнят гнева Ми — онези, които се радват на Моето величие.

³⁷ И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.³⁸ Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

² Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам ГОСПОД и няма да пусна Израил.³ А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни порази с мор или с меч.

¹⁷ Още ли се надигаш против народа Ми и не го пускаш?

²³ И ако от това не приемете поправление от Мен, а ходите против Мен,

⁷ И филистимците се уплашиха, защото казаха: Бог е дошъл в стана! И казаха: Горко ни, защото такова нещо не е ставало никога досега!⁸ Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята.⁹ Укрепете се, филистимци, и бъдете мъже, за да не станете слуги на евреите, както те бяха на вас. Затова бъдете мъже и се бийте!

⁶ И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като Той извърши могъщи дела сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде, и той си отиде?

⁹ тогава Той им изявява делата им и престъпленията им — че са се възгордели.

⁹ Или имаш ръка като Бога и можеш с глас да гърмиш като Него?¹⁰ Украси се сега с превъзходство и величие, облечи се с чест и достойнство.¹¹ Излей пороя на гнева си, виж всеки горделив и го смири.

⁷ Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.

⁹ Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

¹¹ И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

⁹ Съюзете се народи, бъдете съкрушени! И чуйте всички от далечините на земята! Опашете се и бъдете съкрушени! Опашете се и бъдете съкрушени!¹⁰ Кройте план, но той ще се осуети; говорете дума, но тя няма да стане, защото Бог е с нас.

¹² Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.¹³ Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.¹⁴ И ръката ми намери богатството на народите като гнездо; и както се събират изоставени яйца, така аз събрах целия свят и никой не поклати крило, не отвори човка и не изцвърча.

⁴ Няма ярост в Мен. Ако някой ми покаже в него тръни и бодили, в бой ще изляза посред тях, ще ги изгоря напълно.

⁴ Кой подейства и извърши това, кой повика поколенията отначало? Аз, ГОСПОД, съм първият и с последните, Аз Съм.⁵ Островите видяха и се уплашиха, земните краища потрепериха, приближиха се и дойдоха.⁶ Всеки помогна на другаря си и каза на брат си: Бъди силен!⁷ И майсторът насърчаваше златаря, и този, който изглажда с чук — онзи, който удря на наковалнята, като казваше за спойката: Добра е. — и го закрепваше с гвоздеи, за да не се клати.

²³ а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират — а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.

⁵ И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.

¹ Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.

²³ И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.

⁸ Юда, теб ще похвалят братята ти, ръката ти ще бъде на врата на враговете ти, синовете на баща ти ще ти се кланят.

²² И във времето на притеснението си той вършеше още по-големи престъпления против ГОСПОДА. Такъв беше цар Ахаз.

¹³ Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми?¹⁴ Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?¹⁵ И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми — колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!¹⁶ И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.¹⁷ Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.

¹² Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

⁴⁰ Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

¹⁵ Но Йесурун затлъстя и ритна — ти затлъстя, надебеля, угои се — и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си.

¹⁰ Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

¹⁰ Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

⁷ Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

³¹ и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

¹⁰ Направй да затлъстее сърцето на този народ и направй да натегнат ушите им, и затворй очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят.

²⁸ Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.

¹⁴ с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

¹⁵ Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

⁸ Горко на онези, които прибавят къща към къща, и събират нива с нива, докато не остане място и си направите да живеете сами сред земята!⁹ ГОСПОД на Войнствата ми говори в ушите: Наистина многото къщи ще останат пусти, големите и хубавите домове — без жители;¹⁰ защото десет акра лозе ще дадат един ват вино, и един кор семе ще даде една ефа плод.

¹¹ Ще направя Ерусалим на грамади, жилище на чакали; и юдовите градове ще направя на пустиня без жители.

¹⁸ Михей моресетецът пророкуваше в дните на юдовия цар Езекия, и говори на целия юдов народ и каза: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади от развалини и хълмът на дома — гористи възвишения.

³⁷ Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за смайване и подсвиркване, без жител.

¹² Затова заради вас Сион ще се изоре като нива и Ерусалим ще стане купища развалини, и хълмът на дома — гористи възвишения.

¹⁸ Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост.

²² В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.²³ Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.²⁴ Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.²⁵ Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.²⁶ За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.²⁷ Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.²⁸ Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

¹⁵ Ще се държиш ли за древния път, по който са тъпкали грешните,¹⁶ които се отсякоха без време, и чиито основи пороят помете?¹⁷ Те казаха на Бога: Махни се от нас! И какво ще им направи Всемогъщият?¹⁸ А Той беше напълнил домовете им с блага. Но далеч да е от мен съветът на безбожните!¹⁹ Праведните гледат и се радват; невинният им се присмива, казва:²⁰ Ето как изтребиха се враговете ни, и остатъка им огън ще погълне!

¹⁶ Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,¹⁷ приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

¹⁶ Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,¹⁷ защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

² И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си защото не можеш вече да бъдеш настойник.

¹⁹ Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.²⁰ Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,²¹ като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му.²² Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.

¹¹ Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹ Елате сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.² Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци.³ Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас и ще изяде месата ви като огън. Вие събирахте съкровища в последните дни.

⁹ От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

¹⁴ Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.

²¹ преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;²² в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

²² Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

²⁶ За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

²⁰ Ето как изтребиха се враговете ни, и остатъка им огън ще погълне!

⁴ а ще съди с правда сиромасите и ще решава с правота за смирените на земята. Ще порази земята с жезъла на устата Си и с диханието на устните Си ще умъртви нечестивия.

³³ Защото Тофет е отдавна приготвен и за царя е подготвен. Дълбок и широк го направи, кладата му е с огън и много дърва; като поток от сяра диханието на ГОСПОДА ще го запали.

⁴ Ето, в огъня се хвърля за гориво. Огънят пояжда и двата му края, и средата му изгаря. Ще бъде ли полезно за някаква работа?⁵ Ето, когато беше цяло, не вършеше работа, а колко по-малко ще върши още някаква работа, когато огънят го е поял и е изгоряло!⁶ Затова, така казва Господ БОГ: Както е дървото на лозата сред горските дървета, което предадох на огън да го пояде, така предавам жителите на Ерусалим.⁷ И ще насоча лицето Си против тях, от огъня ще излязат и огънят ще ги пояде. И когато насоча лицето Си против тях, ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

⁴⁷ И кажи на южната гора: Слушай ГОСПОДНОТО слово! Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще запаля в теб огън, който ще пояде в теб всяко зелено дърво и всяко сухо дърво; пламтящият пламък няма да угасне и цялата площ от юг до север ще изгори от него.⁴⁸ И всяко създание ще види, че Аз, ГОСПОД, го запалих; няма да угасне.

¹² а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³ Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴¹ Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели;

⁴³ И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,⁴⁴ (където "червеят им не умира и огънят не угасва").⁴⁵ И ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън,⁴⁶ където "червеят им не умира и огънят не угасва").⁴⁷ И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,⁴⁸ където "червеят им не умира и огънят не угасва".⁴⁹ Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

⁸ в пламтящ огън, за да даде възмездие на онези, които не познават Бога и които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Иисус.⁹ Такива ще бъдат наказани с вечна погибел далеч от лицето на Господа и от славата на Неговата сила,

¹⁷ Те са безводни кладенци, мъгли, тласкани от буря, за които е запазена тъмнината на мрака (до века).

¹³ свирепи морски вълни, изпускащи като пяна срамотите си; скитащи звезди, за които тъмнината на мрака се пази до века.

¹⁵ От устата Му излизаше остър меч, с който да порази нациите; и Той ще ги пасе с желязна тояга и ще стъпче лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог.

⁸ Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

¹⁶ В Него са сила и мъдрост, измаменият и измамникът са Негови.

¹⁰ Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него.

⁸ Който сее беззаконие, ще пожъне беда и тоягата ще сложи край на яростта му.

¹⁰ Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки.¹¹ В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал.

²⁰ Той ходи след пепел; измамено сърце го заблуди и не може да избави душата си и да каже: Това в десницата ми не е ли лъжа?

⁴ Никой не вика за правдата и никой не се съди според истината. Уповава се на суета и се говори лъжа, зачева се зло и се ражда беззаконие.

⁷ Защото посяха вятър и ще пожънат буря. Няма узряло жито, израсналото няма да даде брашно, а ако даде, чужденци ще го погълнат.

⁸ Онези, които почитат нищожните идоли, оставят милостта, пазена за тях.

³ Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а не е нищо, той мами себе си.

⁷ Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.⁸ Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

⁶ Никой да не ви мами с празни думи, защото поради тези неща идва Божият гняв върху синовете на непокорството.

¹⁶ Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.¹⁷ Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.¹⁸ Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.¹⁹ Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

⁷ Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.⁸ И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,⁹ от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

¹⁶ Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.¹⁷ Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

¹⁶ които се отсякоха без време, и чиито основи пороят помете?

⁵ И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)⁶ А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:⁷ Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.⁸ А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.

²³ Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.

¹⁷ Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

¹¹ Когато клоните му изсъхнат, ще се отчупят, жени ще дойдат и ще ги запалят. Понеже не са разумен народ, затова Творецът им няма да ги пожали и Създателят им няма да се смили за тях.

⁸ Тя беше посадена на добра почва, при много води, за да пусне пръчки и да дава плод, и да стане прекрасна лоза.⁹ Кажи: Така казва Господ БОГ: Ще успее ли? Няма ли да се изскубят корените й и да се отсече плодът й, и тя да изсъхне? Всичките й поникнали свежи листа ще изсъхнат, и то не с голяма сила и много народ, за да я извадят от корените й.¹⁰ И ето, въпреки че е посадена, ще успее ли? Няма ли да изсъхне напълно, щом я докосне източният вятър? В лехите, където растеше, ще изсъхне.

¹⁶ Ефрем е поразен, изсъхна коренът им, плод няма да родят; и дори да родят, ще умъртвя любимата рожба на утробата им.

⁵ Аз ще бъда като роса на Израил, той ще разцъфти като крем, ще разпростре корените си като ливанско дърво.⁶ Клоните му ще се разширят, славата му ще бъде като маслина и уханието му — като ливанско дърво.⁷ Живеещите под сянката му ще се върнат и ще се съживят като жито, и ще процъфтят като лоза; споменът му ще бъде като ливанско вино.

⁶ Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

³⁹ Ще засаждаш и обработваш лозя, но нито ще пиеш от виното, нито ще събираш гроздето, защото червеят ще ги изяде.⁴⁰ Ще имаш маслини по всичките си области, но с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.

⁹ Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.

¹³ небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля късните си смокини;

³ Но синовете му не ходеха в неговите пътища, а се отклониха след печалбата и вземаха подкупи, и изкривяваха правосъдието.

³ Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!

¹³ Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

²² онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

¹⁴ ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

¹ Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

⁵ Не е ли злото ти голямо и беззаконията ти — без край?⁶ Защото си взел залог от брат си без причина и лишил си голите от облеклото им.⁷ Не си напоил с вода жадния и си отказал хляб на гладния.⁸ И силният, той притежаваше земята и почитаният обитаваше във нея.⁹ Вдовици си отпратил празни, силата на сирачетата е била сломена.

⁸ Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

¹² защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.¹³ Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.¹⁴ Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.¹⁵ Аз бях очи на слепия, крака на куция.¹⁶ Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.¹⁷ Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

¹³ А лицемерните по сърце натрупват гняв и не викат за помощ, когато Той ги връзва.

¹⁴ Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?¹⁵ Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло —

¹¹ Затова, понеже тъпчете сиромаха и взимате от него данък жито, построихте къщи от дялани камъни но няма да живеете в тях, насадихте желани лозя, но няма да пиете виното им.¹² Защото зная многото ви престъпления и тежките ви грехове; притеснявате праведния, взимате подкуп и онеправдавате бедните в портата.

² Благочестивият се изгуби от земята и няма праведен между хората. Всички причакват за кръв, ловят всеки брат си с мрежа.

⁵¹ и като го посече, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹⁴ Ето, безбожният е в мъки да роди грях, зачева зло и ражда лъжа.

⁴ Никой не вика за правдата и никой не се съди според истината. Уповава се на суета и се говори лъжа, зачева се зло и се ражда беззаконие.⁵ Мътят яйца на усойница и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им, умира, а ако се счупи някое, излиза пепелянка.

¹³ Орахте безбожие, пожънахте беззаконие, ядохте плода от лъжата; защото ти се упова на пътя си, на многото си силни мъже.

¹⁵ и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.