Job 24:24 Cross References - Bulgarian

²⁴ Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

²² онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

²¹ Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

⁵ че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

¹⁰ Защото още малко, и безбожния няма да го има вече, ще търсиш мястото му, но няма да е там.

³⁵ Видях безбожния в голяма мощ да се разпростира като зелено дърво на мястото си;³⁶ но премина, и ето, нямаше го; търсих го и не се намери.

¹⁹ Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

⁷ че безбожните никнат като трева и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да бъдат изтребени навеки.

⁵ И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим.⁶ Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог.

¹¹ Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹ Елате сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.² Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци.³ Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас и ще изяде месата ви като огън. Вие събирахте съкровища в последните дни.

¹⁴ И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп.¹⁵ И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.¹⁶ И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.¹⁷ И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.¹⁸ И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.¹⁹ И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.²⁰ И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.