Numbers 21:5 Cross References - Bulgarian

⁵ И народът говореше против Бога и против Мойсей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

¹¹ И казаха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни направи това и ни изведе от Египет?

²⁴ Тогава народът заропта против Мойсей и казваше: Какво да пием?

² И цялото общество на израилевите синове роптаеше против Мойсей и Аарон в пустинята.³ Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад!

⁷ А на сутринта ще видите ГОСПОДНАТА слава, понеже Той чу роптанията ви против ГОСПОДА -- защото какво сме ние, че да роптаете против нас?⁸ Мойсей каза още: Ще видите, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до насита, понеже ГОСПОД чу роптанията ви, с които роптаете против Него -- защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против ГОСПОДА.

¹⁵ Като го видяха израилевите синове, си казаха един на друг: Какво е това? -- защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.

³¹ И израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът й беше като на пита с мед.

² Затова народът се караше с Мойсей и казваше: Дайте ни вода да пием! А Мойсей им каза: Защо се карате с мен? Защо изпитвате ГОСПОДА?³ Но народът беше ожаднял там за вода и народът роптаеше против Мойсей, като казваше: Защо ни изведе от Египет? Да умориш от жажда и мен, и децата ми, и добитъка ми?

¹ И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана.² Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана.³ И онова място се нарече Тавера, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях.⁴ И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?⁵ Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна;⁶ а сега душата ни е изсъхнала — нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна!⁷ А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола.⁸ И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът й беше като вкус на пити, пържени в масло.⁹ Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна.

¹ Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.² И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели!³ И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?⁴ И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет!

¹³ Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а и на владетел ли искаш да се направиш над нас?¹⁴ При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито пък си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извадиш ли очите на тези хора? Няма да дойдем!

⁴¹ А на следващата сутрин цялото общество израилеви синове зароптаха против Мойсей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ!

¹² Тогава израилевите синове говориха на Мойсей и казаха: Ето, ние загиваме, изгубени сме, всички сме изгубени!

⁶ Бог настанява в дом самотните, извежда в изобилие затворените, а бунтовниците живеят в суха земя.

¹⁹ И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁴ и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.²⁵ Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

⁷ Наситена душа стъпква медена пита, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.