Proverbs 18:14 Cross References - Bulgarian

¹⁴ Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?

²⁰ Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.²¹ И каза: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.

⁷ И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.⁸ И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.⁹ Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!¹⁰ А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

¹⁴ тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,¹⁵ така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

¹⁵ Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,¹⁶ защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.¹⁷ Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

⁹ Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Прахът ще Те слави ли? Ще възвестява ли Твоята истина?¹⁰ Послушай, ГОСПОДИ, и се смили над мен; ГОСПОДИ, бъди ми помощник!

³ Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден.⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша. (Села.)

² Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.³ Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.⁴ Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

¹⁰ Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?¹¹ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

³ от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен.

⁵ Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.

² В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.³ Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

¹⁴ ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

²² защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.

³ Изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им.

¹³ Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

²² Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

³³ И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.³⁴ И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.

³ И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,⁴ а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,⁵ а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.

³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?³⁶ Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

¹² Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

⁷ така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.

⁹ и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

⁶ в което вие се радвате, макар и за малко време да поскърбите сега, ако е потребно, в различни изкушения,