Bible verses about "genesis" | Bulgarian

¹ Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.² И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех прати и взе Сара.³ Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.⁴ А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?⁵ Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.⁶ И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.⁷ И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.⁸ На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.⁹ Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които не трябва да се правят!¹⁰ И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?¹¹ И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.¹² А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.¹³ И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.¹⁴ Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.¹⁵ И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.¹⁶ А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.¹⁷ И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца.¹⁸ Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.

¹ Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа.² Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас.³ А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма.⁴ А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим.⁵ От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.⁶ Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут, и Ханаан.⁷ А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан.⁸ И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята.⁹ Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.¹⁰ И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар.¹¹ От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,¹² и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.¹³ А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите,¹⁴ и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите.¹⁵ А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет,¹⁶ и евусейците, и аморейците, и гергесейците,¹⁷ и евейците, и арукейците, и асенейците,¹⁸ и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха.¹⁹ Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша.²⁰ Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си.²¹ И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове.²² Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам.²³ А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш.²⁴ И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.²⁵ А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан.²⁶ Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах,²⁷ и Адорам, и Узал, и Дикла,²⁸ и Овал, и Авимаил, и Сава,²⁹ и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан.³⁰ Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина.³¹ Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си.³² Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

¹ Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.

²⁰ Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.

¹ Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна.² Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е.

¹ Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота,² защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас —³ това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Иисус Христос.⁴ И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.⁵ И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.⁶ Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не вършим истината.⁷ Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Иисус (Христос), Неговия Син, ни очиства от всеки грях.⁸ Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.⁹ Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.¹⁰ Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.

⁷ Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.

¹ Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.² И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.³ Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.⁴ А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.⁵ И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.⁶ И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,⁷ и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.⁸ И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.⁹ Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.¹⁰ И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.¹² След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.¹³ В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.¹⁴ А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.¹⁵ Тогава Бог говори на Ной и каза:¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.¹⁸ И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.¹⁹ И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.²⁰ И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.²¹ И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.²² Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

¹ След това съобщиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.² И съобщиха на Яков, като казаха: Ето, синът ти Йосиф идва при теб. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.³ И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза:⁴ Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.⁵ И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои — Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.⁶ А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.⁷ А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем.⁸ И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези?⁹ А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.¹⁰ А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.¹¹ И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!¹² И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята.¹³ И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.¹⁴ А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка — на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.¹⁵ И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,¹⁶ Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!¹⁷ Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.¹⁸ И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният — възложи дясната си ръка на неговата глава!¹⁹ Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.²⁰ И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.²¹ След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам, но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в земята на бащите ви.²² И на теб давам един дял повече отколкото на братята ти, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.

²⁶ И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.²⁸ И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

¹ В начало Бог създаде небесата и земята.² А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите.³ И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.⁴ И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.⁵ И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един.⁶ И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води!⁷ И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така.⁸ И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори.⁹ И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така.¹⁰ И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро.¹¹ И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така.¹² Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро.¹³ И стана вечер, и стана утро: ден трети.¹⁴ И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд1, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; ¹⁵ и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така.¹⁶ И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.¹⁷ И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята,¹⁸ да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро.¹⁹ И стана вечер, и стана утро: ден четвърти.²⁰ И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества, и птици да летят над земята по небесната твърд!²¹ И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че беше добро.²² И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята!²³ И стана вечер, и стана утро: ден пети.²⁴ И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така.²⁵ Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро.²⁶ И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.²⁸ И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.²⁹ И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.³⁰ А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така.³¹ И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.