Bible verses about "sunday" | Bulgarian

¹ (По слав. 149) Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му! Хвалете Го в твърдта на силата Му! ² Хвалете Го за мощните Му дела! Хвалете Го според превъзходното Му величие!³ Хвалете Го със звук на тръба! Хвалете Го с арфа и лира!⁴ Хвалете Го с тимпанче и хорћ! Хвалете Го със струнни инструменти и флейти!⁵ Хвалете Го със звучни кимвали! Хвалете Го с кънтящи кимвали!⁶ Всичко, което диша, нека хвали ГОСПОДА! Алилуя!

¹ В начало Бог създаде небесата и земята.² А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите.³ И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.⁴ И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.⁵ И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един.⁶ И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води!⁷ И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така.⁸ И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори.⁹ И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така.¹⁰ И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро.¹¹ И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така.¹² Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро.¹³ И стана вечер, и стана утро: ден трети.¹⁴ И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд1, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; ¹⁵ и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така.¹⁶ И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.¹⁷ И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята,¹⁸ да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро.¹⁹ И стана вечер, и стана утро: ден четвърти.²⁰ И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества, и птици да летят над земята по небесната твърд!²¹ И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че беше добро.²² И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята!²³ И стана вечер, и стана утро: ден пети.²⁴ И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така.²⁵ Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро.²⁶ И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.²⁸ И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.²⁹ И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.³⁰ А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така.³¹ И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.

⁸ Помни съботния ден, за да го освещаваш.⁹ Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи,¹⁰ а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти;¹¹ защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети.

⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

¹ А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.² И намериха камъка преместен от гроба.³ И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.⁴ И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.⁵ И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?⁶ Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,⁷ като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.⁸ И те си спомниха думите Му.⁹ И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.¹⁰ Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.¹¹ А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.¹² А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.¹³ И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.¹⁴ И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.¹⁵ И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;¹⁶ но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.¹⁷ И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.¹⁸ И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?¹⁹ И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;²⁰ как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.²¹ А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.²² При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба²³ и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.²⁴ И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.²⁵ Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!²⁶ Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?²⁷ И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.²⁸ И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.²⁹ Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.³⁰ И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.³¹ Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.³² И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?³³ И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,³⁴ да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.³⁵ А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.³⁶ И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!³⁷ А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.³⁸ И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?³⁹ Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.⁴⁰ И като каза това, им показа ръцете и краката Си.⁴¹ Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?⁴² И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).⁴³ И взе и яде пред тях.⁴⁴ И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.⁴⁵ Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.⁴⁶ И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,⁴⁷ и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.⁴⁸ Вие сте свидетели на това.⁴⁹ И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.⁵⁰ И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.⁵¹ И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.⁵² И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;⁵³ и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)

¹ В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба рано, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е махнат от гроба.² Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили!³ И така, Петър и другият ученик излязоха и тръгнаха за гроба.⁴ И двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.⁵ И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.⁶ След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени⁷ и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.⁸ Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва.⁹ Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.¹⁰ Тогава учениците се върнаха пак у тях си.¹¹ А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и както плачеше, надникна в гроба¹² и видя два ангела в бяло да седят там, където беше лежало тялото на Иисус – единият при главата, а другият при краката.¹³ И те й казаха: Жено, защо плачеш? Каза им: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го положили.¹⁴ Като каза това, тя се обърна назад и видя Иисус, че стои, но не разбра, че беше Иисус.¹⁵ Иисус й каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му каза: Господине, ако Ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.¹⁶ Иисус й каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни!, което значи: Учителю!¹⁷ Иисус й каза: Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец; но иди при братята Ми и им кажй: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.¹⁸ Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той й е казал това.¹⁹ А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратите, където бяха събрани учениците, бяха заключени поради страха от юдеите, Иисус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!²⁰ И като каза това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.²¹ И Иисус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас.²² И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Свети Дух.²³ На които простите греховете, простени им са; на които задържите, задържани са.²⁴ А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.²⁵ Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. Но той им каза: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!²⁶ И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!²⁷ Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.²⁸ Тома в отговор Му каза: Господ мой и Бог мой!²⁹ Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.³⁰ И Иисус извърши още много други знамения пред учениците, които не са написани в тази книга.³¹ А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.

¹⁶ На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден -- свято събрание. Никаква работа да не се върши в тях освен онова, което е нужно за ядене на всекиго; само това може да вършите.

² Във всеки първи ден на седмицата всеки от вас да си отделя и да събира според успеха на работите си, за да не се събира, когато аз дойда.