Bible verses about "watcher" | Bulgarian

¹ (По слав. 82) Песен. Псалм на Асаф. Боже, недей мълча, не замлъквай, не бъди безмълвен, Боже! ² Защото, ето, враговете Ти вилнеят и онези, които Те мразят, надигнаха глава.³ Правят коварни планове против Твоя народ и се наговарят против скритите в Теб.⁴ Казаха: Елате да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името на Израил!⁵ Защото единодушно се наговориха, направиха съюз против Теб —⁶ шатрите на Едом и исмаиляните, Моав и агаряните,⁷ Гевал и Амон, и Амалик, филистимците с жителите на Тир;⁸ и Асирия се присъедини към тях, станаха помощници на Лотовите синове. (Села.)⁹ Постъпи с тях както с Мадиам, както със Сисара, както с Явин при потока Кисон,¹⁰ които загинаха при Ендор, станаха тор на земята!¹¹ Направи благородните им като Орив и Зив, да, всичките им князе — като Зевей и Салмана,¹² които казаха: Нека си присвоим Божиите жилища.¹³ Боже мой, направи ги като праха във вихрушката, като плява пред вятъра!¹⁴ Както огън изгаря дърветата и както пламък запалва планините,¹⁵ така ги гонй с урагана Си и ги уплаши с бурята Си!¹⁶ Покрий лицата им с позор, за да потърсят Името Ти, ГОСПОДИ!¹⁷ Нека се посрамят и ужасят навеки, нека се покрият със срам и погинат;¹⁸ за да познаят, че Ти, чието Име е ГОСПОД, единствен си Всевишният над цялата земя!

¹ В първата година на Дарий, сина на Асуир, от рода на мидяните, който се възцари над царството на халдейците,² в първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от книгите броя на годините, за които беше ГОСПОДНОТО слово към пророк Еремия, че ще се изпълнят седемдесет години за запустението на Ерусалим.³ И обърнах лицето си към Господа, Бога, за да Го потърся в молитва и молби, с пост и вретище, и пепел.⁴ И се помолих на ГОСПОДА, своя Бог, и изповядах, и казах: О, Господи, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта Си за онези, които Те любят и пазят Твоите заповеди!⁵ Съгрешихме, постъпихме неправедно и безбожно, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите правила.⁶ И не послушахме Твоите слуги, пророците, които говориха в Твое Име на царете ни, първенците ни и бащите ни, и на целия народ на земята.⁷ При Теб, Господи, е правдата, а при нас — срамът на лицето, както е и днес; при юдовите мъже и при ерусалимските жители, и при целия Израил, при близките и далечните, по всички страни, където си ги изгонил заради престъплението, което извършиха против Теб.⁸ ГОСПОДИ, при нас е срамът на лицето — при царете ни, първенците ни и бащите ни — защото съгрешихме против Теб.⁹ При Господа, нашия Бог, са милостта и прошката, защото се разбунтувахме против Него,¹⁰ и не послушахме гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да ходим в Неговите закони, които положи пред нас чрез Своите слуги, пророците.¹¹ И целият Израил престъпи закона Ти и се отклони, така че не послуша гласа Ти. Затова се изля върху нас проклятието и клетвата, записана в закона на Божия слуга Мойсей, защото съгрешихме против Него.¹² Той изпълни Своите думи, които говори против нас и против нашите съдии, които ни съдеха — да докара върху нас голямо зло, каквото не е ставало никъде под небето, както стана в Ерусалим.¹³ Както е писано в закона на Мойсей, цялото това зло дойде върху нас; но ние не се молихме пред ГОСПОДА, своя Бог, да се върнем от беззаконията си и да обърнем внимание на Твоята истина.¹⁴ Затова ГОСПОД се погрижи за това зло и го докара върху нас; защото ГОСПОД, нашият Бог, е справедлив във всичките Си дела, които върши; а ние не послушахме гласа Му.¹⁵ И сега, Господи, Боже наш, който изведе народа Си от египетската земя със силна ръка и Си създаде име, каквото е днес! Съгрешихме и вършихме безбожие.¹⁶ Господи, според цялата Си правда, моля Те, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм — защото заради нашите грехове и заради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоят народ станаха за присмех на всички, които са около нас.¹⁷ И сега, чуй, Боже наш, молитвата на слугата Си и молбите му, и осияй с лицето Си над запустялото Си светилище — заради Господа!¹⁸ Боже мой, приклони ухото Си и чуй; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето Име! Защото не заради своята правда принасяме молбите си пред Теб, а заради многото Твои милосърдия.¹⁹ Господи, чуй! Господи, прости! Господи, обърни внимание и подействай! Не забавяй заради Себе Си, Боже мой, защото с Твоето Име се наричат градът Ти и народът Ти!²⁰ И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израил, и принасях молбата си пред ГОСПОДА, своя Бог, за светия хълм на своя Бог,²¹ докато още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението в началото, се докосна до мен, когато бях напълно изтощен, около часа на вечерния принос.²² И ми даде да разбера и говори с мен, и каза: Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш.²³ Когато ти започна да се молиш, излезе слово и аз дойдох да ти кажа, защото ти си възлюбен; затова обърни внимание на словото и разбери видението.²⁴ Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град за свършване на престъплението и за слагане на край на греховете, и за правене на умилостивение за беззаконието, и за въвеждане на вечна правда, за запечатване на видение и пророчество, и за помазване на Пресвятото място.²⁵ И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена.²⁶ И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат и няма да има нищо. И народът на идващия княз ще разруши града и светилището; и краят му ще бъде чрез наводнение; и до края: война, определени опустошения.²⁷ И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса; и на крилото на мерзостите идва един запустител, докато решеното унищожение се излее върху запустителя.

¹ В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение, на мен, Даниил, след онова, което ми се беше явило отначало.² Видях във видението; и когато го видях, бях в крепостта Суса, която е в областта Елам; и когато видях във видението, бях при реката Улай.³ И повдигнах очите си и видях, и ето, пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; и двата рога бяха високи, но единият беше по-висок от другия; и по-високият беше израснал накрая.⁴ Видях овена да боде на запад, на север и на юг и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; и той правеше каквото си искаше и се възвеличи.⁵ А докато внимавах, ето, козел дойде от запад над цялата земя, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.⁶ Той дойде до овена с двата рога, който бях видял да стои пред потока, и се спусна върху него с яростта на силата си.⁷ И го видях да стига при овена и освирепя против него, и удари овена, и счупи двата му рога; и в овена нямаше сила да устои пред него. И той го хвърли на земята и го стъпка и нямаше кой да избави овена от силата му.⁸ И козелът се възвеличи твърде много; а когато стана силен, големият му рог се счупи и четири бележити рога израснаха към четирите небесни ветрища.⁹ И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя.¹⁰ И той се възвеличи до небесното войнство и свали на земята част от войнството и от звездите и ги стъпка.¹¹ Чак до началника на войнството се възвеличи и отне от него постоянната жертва; и мястото на светилището му беше съборено.¹² И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя.¹³ Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?¹⁴ И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини — тогава светилището ще бъде отново в ред.¹⁵ И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж.¹⁶ И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!¹⁷ И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.¹⁸ И като ми говореше, аз паднах замаян на лицето си на земята, а той се допря до мен и ме изправи на мястото, където стоях.¹⁹ И каза: Ето, аз ще ти известя какво ще бъде в последното време на гнева — защото видението се отнася за определеното последно време.²⁰ Овена, който си видял, с двата рога, са царете на Мидия и Персия.²¹ Косматият козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.²² А че той се е строшил и са излезли четири вместо него — четири царства ще се издигнат от този народ, но не с неговата сила.²³ И в края на царуването им, когато престъпниците изпълнят мярката на беззаконието, ще се издигне цар със свирепо лице и вещ в лукавщини.²⁴ И силата му ще бъде голяма, но не като силата на първия; и ще извърши удивително опустошение, ще успява и ще действа, и ще опустоши силни и народа на светиите.²⁵ Чрез хитростта му измамата ще успява в ръката му; и той ще се надигне в сръцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Княза на князете, но ще бъде разбит — но не с ръка.²⁶ А видението за вечерите и сутрините, което се каза, е вярно; и ти запечатай видението, защото много дни са дотогава.²⁷ Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех делата на царя. И бях ужасен за видението, защото никой не го разбираше.

¹ Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате.² Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха.³ Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух.⁴ Дарбите са различни, но Духът е същият.⁵ Службите са различни, но Господ е същият.⁶ Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.⁷ А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;⁸ защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух,⁹ на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух,¹⁰ а на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество, а на друг — разпознаване на духове, на друг — разни езици, а на друг — тълкуване на езици.¹¹ А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.¹² Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.¹³ Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.¹⁴ Защото тялото не е съставено от една част, а от много.¹⁵ Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?¹⁶ И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?¹⁷ Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?¹⁸ Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал.¹⁹ Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?²⁰ А сега наистина частите са много, а тялото — едно.²¹ И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.²² Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;²³ и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,²⁴ а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава,²⁵ за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.²⁷ А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.²⁸ И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.²⁹ Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?³⁰ Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?³¹ Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.

⁴³ А понеже си видял желязото смесено с глинена кал — те ще се размесят чрез човешкото семе, но няма да се прилепят един към друг, както желязото не се смесва с глината.

¹ И в онова време ще се надигне великият княз Михаил, който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била — откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави — всеки, който се намери записан в книгата.² И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят — едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение.³ Разумните ще блестят като блясъка на небесната твърд и онези, които обръщат мнозина в правда — като звездите за вечни времена.⁴ А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава.⁵ И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха — един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката.⁶ И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудни неща?⁷ И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни.⁸ И аз чух, но не разбрах. И казах: Господарю мой, какъв ще бъде краят на това?⁹ А той каза: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до последното време.¹⁰ Мнозина ще се очистят и избелят и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.¹¹ И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет дни.¹² Блажен, който изтърпи и достигне до хиляда триста тридесет и петте дни.¹³ А ти върви до края; и ще се успокоиш, и ще възкръснеш за дела си в последните дни.

¹³ Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?¹⁴ И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини — тогава светилището ще бъде отново в ред.¹⁵ И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж.¹⁶ И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!¹⁷ И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.

¹³ Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; и ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и аз останах там при персийските царе.¹⁴ И дойдох да ти дам да разбереш какво ще се случи с народа ти в последните дни — защото видението е за далечни дни.¹⁵ И когато ми говореше такива думи, аз насочих лицето си към земята и онемях.¹⁶ И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срещу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила.¹⁷ И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз — отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен.¹⁸ И отново се допря до мен един на вид като човек и ме укрепи.¹⁹ И каза: Не бой се, мъжо възлюблени; мир на теб! Укрепи се! Да, укрепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото ме укрепи.²⁰ Тогава каза: Знаеш ли защо дойдох при теб? И сега ще се върна да воювам с княза на Персия. И когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.²¹ Но ще ти съобщя записаното в писанието на истината. И няма нито един, който да държи здраво с мен против тези сили освен вашия княз Михаил.

¹⁶ защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.¹⁷ Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.¹⁸ А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

¹ Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,² Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.³ Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.⁴ В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.⁵ И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.⁶ И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.⁷ И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих.⁸ А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА.⁹ Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.¹⁰ И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.¹¹ И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.¹² И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.¹³ И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!¹⁴ Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола.¹⁵ Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя.¹⁶ Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.¹⁷ И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.¹⁸ Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб.¹⁹ И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.²⁰ От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота.²¹ А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.²² И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.

³⁷ И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

¹² Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места.

² Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

¹ Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,² Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.³ Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.⁴ В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.

¹⁷ Чрез решение на стражите е дошло това послание и делото е по думата на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска, и поставя над него най-нищожния измежду хората.

²³ А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го унищожете, но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с полските животни, докато минат над него седем времена! —

¹³ Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж слезе от небето.