1 Kings 17 Cross References - Bulgarian

¹ А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя — тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!² И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:³ Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан.⁴ И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там.⁵ И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан.⁶ И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока.⁷ А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята.⁸ Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:⁹ Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни.¹⁰ И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия!¹¹ И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си!¹² А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог — нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.¹³ А Илия й каза: Не се бой; влез и направи както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си.¹⁴ Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята.¹⁵ И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът й ядоха много дни.¹⁶ Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия.¹⁷ А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх.¹⁸ Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми!¹⁹ А той й каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута й и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.²⁰ И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина й?²¹ И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!²² И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.²³ И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив!²⁴ Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.

²² И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.

⁴ И така, Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

⁵ И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.

²³ И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния?²⁴ Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?²⁵ Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

¹⁵ Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,¹⁶ и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

¹ След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.² И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!³ И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

¹⁴ И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.

¹⁷ А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!¹⁸ А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.¹⁹ И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.

²¹ И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.²² А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

¹⁵ А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили.

¹⁷ Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха.

¹³ А Мойсей каза на народа: Не се бойте, стойте и гледайте спасението на ГОСПОДА, което Той ще извърши за вас днес, защото, колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

³⁵ И израилевите синове ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха до обитаема земя; ядоха манна, докато стигнаха до границите на ханаанската земя.

⁴ Тогава Мойсей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!

²³ А ГОСПОД каза на Мойсей: Скъсила ли се е ръката на ГОСПОДА? Сега ще видиш дали ще ти се сбъдне словото Ми, или не.

⁸ Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и говорете на канарата пред очите им, и тя ще даде водата си. Така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка му.

⁸ В онова време ГОСПОД отдели левиевото племе, за да носи ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, за да стои пред ГОСПОДА, за да Му служи и да благославя в Неговото Име и до днес.

³⁹ Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми!

⁸ О, Господи, какво да кажа, когато Израил обърна гръб пред враговете си?⁹ Защото ханаанците и всичките жители на земята ще чуят и ще ни заобиколят, и ще отсекат името ни от земята. И какво ще сториш Ти за великото Си Име?

² И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е прекалено много, за да предам мадиамците в ръката му — да не би Израил да се възгордее против Мен и да каже: Моята ръка ме избави!

⁴ И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът пак е много. Заведи ги долу при водата и там ще ти ги пречистя. И за когото ти кажа: Този да отиде с теб! — той да отиде; а за когото ти кажа: Този да не отива с теб! — той да не отива.⁵ И той заведе народа долу при водата. И ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който полочи от водата с езика си, както лочи куче, него да поставиш отделно, също и всеки, който коленичи на коленете си, за да пие.⁶ И броят на онези, които полочиха, с ръката си на устата си, беше триста мъже; а целият останал народ коленичи на коленете си, за да пие вода.⁷ И ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тристата мъже, които полочиха, ще ви избавя и ще предам Мадиам в ръката ти; а целият останал народ нека си отиде, всеки на мястото си.

⁴ И Ефтай събра всичките галаадски мъже и се би срещу Ефрем и галаадските мъже разбиха Ефрем, защото те казаха: Бежанци от Ефрем сте вие, галаадци, живеещи сред Ефрем и сред Манасия!

¹⁴ Тогава той им каза: От ядящия дойде ядене и от силния дойде сладост. И до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.

¹⁸ После той много ожадня и извика към ГОСПОДА и каза: Ти даде това голямо избавление чрез ръката на слугата Си; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?¹⁹ И Бог разцепи падината която е в Лехий и от нея излезе вода. И той пи и духът му се върна, и той се съживи. Затова нарече това място Енакоре, който е в Лехий и до днЕс.

⁶ ГОСПОД умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда.

⁸ Тогава израилевите синове казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни спаси от ръката на филистимците!⁹ И Самуил взе едно сучещо агне и го принесе цяло във всеизгаряне на ГОСПОДА; и Самуил извика към ГОСПОДА за Израил и ГОСПОД го послуша.

³⁹ Защото — жив е ГОСПОД, който избавя Израил — даже и да е в сина ми Йонатан, непременно ще умре! Но никой от целия народ не му отговори.

⁴⁵ Но народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това велико избавление в Израил? Да не бъде! Жив е ГОСПОД — косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес! Така народът спаси Йонатан и той не умря.

⁴ И Самуил направи, каквото каза ГОСПОД, и дойде във Витлеем. И старейшините на града го посрещнаха разтреперени и казаха: С мир ли идваш?

³ Но Давид продължи и се закле, и каза: Баща ти добре знае, че съм намерил благоволение пред теб, и си е казал: Нека Йонатан не знае това, за да не се наскърби. Но жив е ГОСПОД и жива душата ти — само една крачка има между мен и смъртта!

²¹ и ще изпратя там момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа изрично на момчето: Ето, стрелите са по-насам от теб, вземи ги! — тогава ела, защото има мир за теб, няма нищо — жив е ГОСПОД!

²⁶ Затова сега, господарю мой, жив е ГОСПОД и жива душата ти — ГОСПОД те е възпрял да пролееш кръв и да си помогнеш с ръката си! И сега, нека враговете ти и онези, които искат злото на господаря ми, бъдат като Навал!

¹⁰ И Давид каза: Жив е ГОСПОД — ГОСПОД ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре, или ще излезе на бой и ще загине.

²¹ Но Итай отговори на царя и каза: Жив е ГОСПОД и жив господарят ми, царят — където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, или за живот, там ще бъде и слугата ти!

¹⁰ Но царят каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя? Нека кълне! Защото, ако ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид! — тогава кой ще каже: Защо правиш така?

²² А Давид каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя, че днес искате да ми станете противници? Може ли да бъде убит днес човек в Израил? Не зная ли, че днес аз съм цар над Израил?

²² Тогава Божието слово беше към Божия човек Семая и каза:

¹ И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил чрез ГОСПОДНОТО слово, когато Еровоам стоеше при олтара, за да кади.

⁵ И олтарът се разцепи и пепелта се разпиля от олтара според знамението, което Божият човек беше дал чрез ГОСПОДНОТО слово.

¹² Така Зимрий изтреби целия дом на Вааса според словото на ГОСПОДА, което Той говори против Вааса чрез пророк Ииуй,

¹ А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя — тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!² И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:

⁴ И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там.

⁹ Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни.

¹ И след много дни ГОСПОДНОТО слово беше към Илия в третата година на сушата и каза: Иди, покажи се на Ахав, и Аз ще изпратя дъжд по лицето на земята.

⁴ и когато Езавел избиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдия беше взел сто пророци и ги беше скрил, по петдесет в пещера, и ги хранеше с хляб и вода.

⁹ А той каза: Какво съм съгрешил, че предаваш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?¹⁰ Жив е ГОСПОД, твоят Бог — няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал да те търсят! И когато кажеха: Няма го! — той караше царството или народа да се закълнат, че не са те намерили.

¹⁵ Тогава Илия каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя — днес непременно ще му се покажа!

³⁶ И по времето, когато се принася хлебният принос, пророк Илия се приближи и каза: ГОСПОДИ, Боже на Авраам, Исаак и Израил! Нека днес стане известно, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово направих всичко това!³⁷ Отговори ми, ГОСПОДИ! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си!

⁵ И легна и заспа под хвойната. И ето, Ангел се допря до него и му каза: Стани, яж!⁶ И когато погледна, ето, при главата му имаше пита, печена на горещи камъни, и стомна с вода. И той яде и пи, и пак легна.⁷ И Ангелът ГОСПОДЕН дойде пак, втори път и се допря до него, и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.⁸ И той стана и яде, и пи, и със силата от онази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.⁹ Там влезе в една пещера и пренощува там. И ето, ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?

¹⁴ А Михей каза: Жив е ГОСПОД — каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря!

²⁵ А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

¹³ А Елисей каза на израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А израилевият цар му каза: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе за да ги предаде в ръката на Моав!¹⁴ А Елисей каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя — наистина, ако не почитах присъствието на юдовия цар Йосафат, нямаше нито да те погледна, нито да те видя!

¹⁶ И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап,

² И Елисей й каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.³ И той й каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!⁴ После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.⁵ И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те й подаваха съдовете, а тя наливаше.⁶ И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й каза: Няма друг съд. И маслото престана.⁷ И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

¹⁰ Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

¹⁸ И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.¹⁹ И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.²⁰ И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете й до пладне и умря.²¹ И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.

³² И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.³³ И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.³⁴ После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.³⁵ После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.³⁶ И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, й каза: Вземи сина си.³⁷ И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.

⁴² И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.⁴³ А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.⁴⁴ Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.

¹⁶ А той каза: Жив е ГОСПОД, пред когото стоя — няма да приема! И той го принуждаваше да приеме, но Елисей отказа.

¹⁶ А той отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.

¹ Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНОТО слово! Така казва ГОСПОД: Утре по това време при портата на Самария една мяра пшенично брашно ще се продава за един сикъл и две мери ечемик — за един сикъл.

⁶ И той стана и влезе в къщата. Тогава пророкът изля маслото на главата му и му каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Помазах те за цар над ГОСПОДНИЯ народ, над Израил.

²¹ И веднъж, като погребваха един човек, ето, видяха разбойническа чета и хвърлиха човека в гроба на Елисей. А щом човекът стигна и докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.

⁴ Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всичките думи на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял.

¹⁵ И Езекия се помоли пред ГОСПОДА, като каза: ГОСПОДИ, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята.

³ Но през същата нощ Божието слово беше към Натан и каза:

¹⁷ Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас.

²⁰ И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете.

²¹ Тогава той изпрати пратеници до него да кажат: Какво има между мен и теб, царю на Юда? Не идвам срещу теб днес, а срещу дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам. Остави се от съпротивата си срещу Бога, който е с мен, за да не те погуби!

¹⁰ в чиято ръка е душата на всичко живо и дишането на всяка човешка плът?

²³ Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

²⁶ Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

¹⁴ Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание,

²⁹ Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види — било то за народ или за сам човек —

⁸ А кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе от утробата;⁹ когато го облякох с облак и го пових с мъгла;¹⁰ когато му определих Моята граница и поставих лостове и порти;¹¹ когато казах: Дотук ще идваш, и по-нататък — не, дотук ще спира гордостта на вълните ти?¹² В дните си заповядал ли си на утрото и показал ли си на зората мястото й,¹³ за да обхване краищата на земята и да се отърсят от нея безбожните?

⁴¹ Кой приготвя за враната храната й, когато малките й викат към Бога и се скитат без храна?

²⁰ Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги пазиш тайно в шатър от препирането на езици.

⁸ Нека се бои от ГОСПОДА цялата земя, нека се боят от Него всичките жители на света!⁹ Защото Той каза и стана; Той заповяда и се утвърди.

⁹ Бойте се от ГОСПОДА, вие, Негови светии, защото за онези, които Му се боят, няма лишение.¹⁰ Лъвчета търпят нужда и глад, но онези, които търсят ГОСПОДА, няма да бъдат лишени от никое добро.

³ Уповавай се на ГОСПОДА и върши добро, населявай земята и пази истината.

¹⁹ Те няма да се посрамят във време на зло и в дни на глад ще бъдат сити.

¹³ Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,¹⁴ защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

¹⁵ Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.¹⁶ Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

²³ Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,²⁴ и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

³ Правят коварни планове против Твоя народ и се наговарят против скритите в Теб.

⁶ Мойсей и Аарон бяха между свещениците Му и Самуил беше между призоваващите Името Му; те призоваваха ГОСПОДА и Той им отговаряше.

²⁹ Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

⁹ който дава храна на животните и на гарванчетата, които пискат към Него.

⁵ Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум.

⁹ Почитай ГОСПОДА от имота си и от първите плодове на целия си доход.

¹⁰ Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

¹⁶ той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.

³⁰ И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат,³¹ но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят.

¹⁰ не бой се, защото Аз съм с теб; не се страхувай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна, да, ще те подпра с праведната Си десница,

¹³ Защото Аз, ГОСПОД, съм твоят Бог, който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.

¹⁷ Сиромасите и бедните, които търсят вода и няма, и езикът им съхне от жажда — Аз, ГОСПОД ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя.

¹⁸ Повдигни очите си наоколо и виж: Те всички се събират, идват при теб. Жив съм Аз, заявява ГОСПОД — ти ще се облечеш с всички тях като с украшение и ще се накичиш с тях като невяста.

¹⁰ Защото, ако и да се отдръпнат планините и да се поклатят хълмовете, пак Моята благост няма да се отдръпне от теб и Моят завет на мир няма да се поклати, казва ГОСПОД, който ти оказа милост.

² И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! — в истина, в справедливост, и в правда — и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

² Но ако и да казват: Жив е ГОСПОД! — пак лъжливо се кълнат.

¹ Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

¹ Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

¹ Праведен си, ГОСПОДИ, когато споря с Теб. Но нека поговоря с Теб за присъдите Ти. Защо успява пътят на безбожните и благоденстват всички, които вършат коварства?

¹⁸ Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави.

¹⁹ Затова, така казва ГОСПОД: Ако се обърнеш, тогава ще те върна и ще стоиш пред Мен. И ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като устата Ми. Те нека се върнат при теб, а ти не се връщай при тях.

¹ Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

¹⁹ Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; и никой да не знае къде сте!

²⁶ И царят заповяда на царския син Ерамеил и на Серая, сина на Азриил, и на Селемия, сина на Авдиил, да хванат писаря Варух и пророк Еремия; но ГОСПОД ги скри.

²¹ И цар Седекия заповяда и сложиха Еремия в двора на стражата, и му даваха по една питка хляб на ден от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб на града. И Еремия остана в двора на стражата.

⁴ И сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мен във Вавилон, ела и аз ще имам грижа за теб, а ако ти се вижда зле да дойдеш с мен във Вавилон, недей. Виж, цялата земя е пред теб — където ти се вижда добро и право да отидеш, там иди.

⁹ По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.

¹⁸ Сине човешки, яж хляба си с трепет и пий водата си с треперене и със страх.¹⁹ И кажи на народа на земята: Така казва Господ БОГ за жителите на Ерусалим в израилевата земя: Ще ядат хляба си със страх и ще пият водата си с ужас, защото земята им ще опустее от всичко, което я изпълва, заради насилието на всичките си жители.

²³ Но това им се вижда като празно гадание заради дадените клетви; но той им напомня беззаконието, за да бъдат хванати.²⁴ Затова, така казва Господ БОГ: Понеже сами припомняте беззаконието си, като се откриват престъпленията ви, така че да се виждат греховете ви във всичките ви дела, понеже сами припомняте за себе си, ще бъдете стиснати в шепа.

²³ а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират — а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.

¹ ГОСПОДНОТО слово, което беше към Осия, сина на Веирий, в дните на юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия и в дните на израилевия цар Еровоам, сина на Йоас.² Когато ГОСПОД започна да говори с Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си жена блудница и добий деца от блудство, защото земята постоянно блудства и се отклони от ГОСПОДА.

¹⁵ Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.¹⁶ Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието — от дома на нашия Бог?

³ Ако се скрият на върха на Кармил, оттам ще ги издиря и ще ги взема; и ако се скрият от очите Ми в дълбините на морето, оттам ще заповядам на змията, и ще ги ухапе.⁴ И ако отидат в плен пред враговете си, оттам ще заповядам на меча, и ще ги убие. И ще насоча върху тях окото Си за зло, а не за добро.

²⁰ И тази пленена войска на израилевите синове ще завладее каквото е на ханаанците до Сарепта, а пленените от Ерусалим, които са в Сефарад — южните градове.

¹⁷ И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,¹⁸ аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.

¹⁰ И ще излея на Давидовия дом и на ерусалимските жители дух на благодат и на молитви; и те ще погледнат на Мен, когото прободоха. И ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят за Него, както се скърби за първороден.

¹⁰ Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва ГОСПОД на Войнствата, дали няма да ви отворя небесните отвори и да ви излея благословение в изобилие!

⁴ А Той в отговор каза: Писано е: ?Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“

¹¹ Тогава дяволът Го остави; и ето, ангели дойдоха и Му служеха.

³¹ И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?³² Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.³³ Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³³ Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

²⁹ защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като техните книжници.

²⁸ И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи.²⁹ Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви.³⁰ И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това!

³⁷ Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен;

⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

¹⁴ и ако искате да го приемете, това е Илия, който имаше да дойде.

¹⁷ А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.¹⁸ А Той каза: Донесете ги тук при Мен.¹⁹ Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.

¹⁹ Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.²¹ А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

²¹ И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.²² И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.

²⁸ Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.

³³ Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?³⁴ Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.

³⁶ И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.³⁷ И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.³⁸ А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

¹⁴ А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците.

²⁴ Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва.

²¹ Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.²² Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²⁶ А Иисус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.

²² И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

³⁵ защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;³⁶ гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.³⁷ Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?³⁸ И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?³⁹ И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

⁴⁷ Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.

⁴⁹ А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

⁵ А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Иисус.

⁷ И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!

¹⁵ И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.¹⁶ И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.¹⁷ А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.

¹⁶ Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

⁴³ А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.

¹⁷ Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

¹⁹ Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

³⁷ Защото за Бога няма нищо невъзможно.

⁴⁵ И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

²⁵ Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;²⁶ но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.

²⁶ но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.

³⁴ Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.

⁸ А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.

¹⁵ И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му.

²⁸ Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.

⁵⁴ Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

³⁰ И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

³³ И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.

⁵⁴ Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?

³⁶ Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.

³⁵ И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

²¹ И го попитаха: Тогава какво си? Илия ли си? Каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не.

²⁵ И го попитаха, като му казаха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?

⁴ А Иисус й каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл.

¹¹ Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

² Той дойде при Него през нощта и Му каза: Равви, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

⁷ Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус й каза: Дай Ми да пия.

⁴² а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.⁴³ След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея;⁴⁴ защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.⁴⁵ И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.⁴⁶ И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.⁴⁷ Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.⁴⁸ Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

⁵⁰ Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.⁵¹ И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.

²⁸ Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му²⁹ и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

⁵⁹ Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).

³ И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.⁴ А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.

¹⁴ Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.¹⁵ Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.

⁴⁰ Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

⁴² Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.⁴³ Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

¹⁴ Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам.

²⁴ Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец.

³⁰ Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

³⁷ И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.

⁴⁰ А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.⁴¹ И той й подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.

¹⁰ И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение

¹⁴ Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.

¹⁰ Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹² А момчето доведоха живо и много се утешиха.

²³ защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:²⁴ Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

¹⁷ както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“¹⁹ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

¹⁹ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога²¹ и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

² Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:

⁹ Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.

⁷ Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;

¹³ И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите.

¹⁸ така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

⁷ С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.⁸ С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.

¹⁷ С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;

¹⁹ като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно.

³⁵ жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

³⁷ бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.³⁸ Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

² Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

⁵ Не се отдавайте на сребролюбие, задоволявайте се с това, което имате, защото Бог е казал: ?Никак няма да те оставя и никак няма да те напусна.“⁶ Така че ние смело можем да кажем: ?Господ ми е помощник, няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

⁶ Така че ние смело можем да кажем: ?Господ ми е помощник, няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,³ като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.⁴ А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

¹² Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

²⁶ Защото, както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.

¹⁵ И молитвата на вярата ще избави страдащия и Господ ще го повдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.¹⁶ И така, изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Много може молитвата на праведния в действието си.¹⁷ Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли с молитва да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.

¹⁷ Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли с молитва да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.¹⁸ И пак се помоли, и небето даде дъжд и земята произведе своя плод.

⁷ така че изпитването на вашата вяра – по-скъпоценна от златото, което е преходно, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и почест, и слава, когато се яви Иисус Христос,

¹² Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо чудно,

²¹ Пиша ви не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.

⁶ Те имат власт да заключат небето, за да не вали никакъв дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите, да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

¹¹ А след трите и половина дни в тях влезе дух на живот от Бога и те се изправиха на краката си; и голям страх обзе онези, които ги гледаха.

⁶ И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

¹⁴ И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змията.