Job 16 Cross References - Bulgarian

¹ Тогава Йов отговори и каза:² Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!³ Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?⁴ Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.⁵ Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.⁶ Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?⁷ Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.⁸ Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.⁹ Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.¹⁰ Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.¹¹ Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.¹² Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.¹³ Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.¹⁴ Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.¹⁵ Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.¹⁶ Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,¹⁷ макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.¹⁸ О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!¹⁹ Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.²⁰ Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,²¹ за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.²² Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

⁶ Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

²⁵ Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

² Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?³ Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

⁴ А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!⁵ О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

² Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?³ Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

² Как си помогнал ти на слабия, как си спасил безсилната ръка!³ Как си съветвал онзи, който няма мъдрост, и показал изобилно разум свършен!

²⁶ Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени.

¹⁶ Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието,

¹⁹ И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

²⁶ Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

² Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

² Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

³ Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

³ Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.⁴ А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.⁵ И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.⁶ И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

⁴⁶ И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

¹¹ чиито уста трябва да се запушат, които съсипват цели домове, като поучават заради гнусна печалба това, което не трябва.

⁸ здраво и безукорно говорене, за да се засрами този, който се противопоставя, като няма какво лошо да каже за нас.

²¹ Ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря.

² О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!³ Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.⁵ Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

¹⁴ На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

² Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

¹⁶ Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание.

⁷ Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

¹⁴ Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

²⁵ И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.

¹⁹ В многословието грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен.

¹⁴ Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

¹⁶ да направят земята си за ужас и вечно подсвиркване; всеки, който минава през нея, ще се ужаси и ще поклати глава.

¹⁵ Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?

¹⁵ Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си.

¹² И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях; защото това е законът и пророците.

³⁹ А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:⁴⁰ Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.

¹⁵ Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

³ Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.⁴ Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

²⁵ Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

¹⁴ Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

⁹ Маслото и благоуханното кадене радват сърцето и сладостта на приятел идва от съвета на душата му.

¹⁷ Както желязо остри желязо, така и човек остри лицето на приятеля си.

³ Укрепете немощните ръце и утвърдете отслабналите колена.⁴ Кажете на онези, които са с уплашено сърце: Укрепете се! Не бойте се! Ето, вашият Бог идва с отмъщение, с Божия отплата; Той ще дойде и ще ви спаси!

¹ Братя, и ако човек падне в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух. Но казвам: пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.

¹ Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

¹ (По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. ² В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.³ Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)⁴ Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.⁵ Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.⁶ Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.⁷ Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?⁸ Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?⁹ Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.¹⁷ Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.¹⁸ Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

¹⁵ когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁶ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁷ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁸ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,¹⁹ и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

¹⁷ Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

³ така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

¹⁶ Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

⁵ когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;⁶ когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!⁷ Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,⁸ младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;⁹ първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;¹⁰ гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,¹¹ защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;¹² защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.¹³ Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.¹⁴ Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.¹⁵ Аз бях очи на слепия, крака на куция.¹⁶ Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.¹⁷ Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.¹⁸ Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,¹⁹ коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,²⁰ славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.²¹ Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.²² След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.²³ Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.²⁴ Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.²⁵ Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

⁶ Уморих се от стенанието си, всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.⁷ Окото ми повехна от скръб, остаря заради всичките ми врагове.

¹¹ Сине мой, не отхвърляй наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга Неговото изобличение,¹² защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата — сина, който му е мил.

⁴ Господ БОГ ми даде език на учениците — да зная как да помогна с дума на уморения. Събужда, всяка сутрин събужда ухото ми, за да слушам като учениците.

¹³ затова Аз също ще те поразя и ще те разболея, ще те запустя заради греховете ти.

²¹ Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло?

¹⁷ Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

²⁰ Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

¹⁵ И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им.

²⁴ Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.

¹⁶ Затова Господ, ГОСПОД на Войнствата ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън.

¹⁶ От край-земята чухме песни: Слава на Праведния! Но аз казах: Чезна! Чезна! Горко ми! Грабители грабят, грабеж грабят грабители!

²⁷ за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна.

¹⁶ защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.¹⁷ Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

²⁴ Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

²⁷ Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

⁴ Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

¹¹ Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

¹⁶ Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.

¹² Безбожният прави заговор против праведния и със зъби скърца против него.

²² Да! Помислете за това, вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам и да няма кой да ви избави.

¹⁶ Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!

¹⁰ Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

¹⁴ Защото Аз ще бъда като лъв на Ефрем и като млад лъв на юдовия дом. Аз, Аз ще разкъсам и ще си отида, ще отнеса и никой няма да избави.

¹ Елате, и нека се върнем при ГОСПОДА, защото Той разкъса, и Той ще ни изцели; Той удари, и Той ще ни превърже.

⁸ Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.

⁵⁴ А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

²⁴ Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?

²³ Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мен, за да говори на теб?

¹³ Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

¹⁶ Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.¹⁷ Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

¹⁵ Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха — побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.

²¹ Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!

²¹ Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.

⁶ Гърба си дадох на биячите и бузите си — на скубачите, не скрих лицето си от опозоряване и заплюване.

³⁰ Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

¹ Сплоти редовете си, дъще на полкове; обсада е разположена против нас. С тояга удрят съдията на Израил в челюстта.

⁶⁷ Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:

³⁵ А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.³⁶ Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

²² Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²⁷ Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

² А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

¹⁸ И каза на Давид: Ти си по-праведен от мен, защото ти ми отплати с добро, а аз ти отплатих със зло.

¹³ И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,¹⁴ при Йов дойде пратеник и каза: Говедата оряха и магариците пасяха при тях,

⁷ И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

¹⁴ Ето, безбожният е в мъки да роди грях, зачева зло и ражда лъжа.

¹² Не ме предавай на волята на притеснителите ми, защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мен и този, които издиша насилие.

⁸ и не ме предаде в ръката на врага, постави краката ми на широко място.

¹⁶ Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.

³² Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.

⁷ А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.

² И му се родиха седем сина и три дъщери.³ И имотът му беше седем хиляди глави дребен добитък и три хиляди камили, и петстотин чифта говеда, и петстотин магарици, и голямо множество слуги; и този човек беше най-голям от всичките жители на изтока.

²⁶ Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

¹⁰ Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

¹² Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

²⁰ Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

¹⁷ Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

²⁶ спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

³ когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

¹⁸ Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,¹⁹ коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

¹⁹ ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

⁴ Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

¹¹ Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.¹² Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

⁷ Когато те взеха в ръка, ти се строши и промуши цялото им рамо, и когато се облегнаха на теб, ти се счупи и разклати всичките им хълбоци.

⁴⁴ И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

⁴ които за моя живот си подложиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците.

²³ Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него,

²⁰ ГОСПОД няма да му прости, а тогава гневът на ГОСПОДА и ревността Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще легне върху него и ГОСПОД ще изличи името му под небето.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

¹⁰ Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

²⁷ когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

²⁵ Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

¹² Ако безбожният не се обърне — Той меча Си наостри, огъна Своя лък и го приготви.¹³ Приготвил е за него и смъртоносни оръжия, прави стрелите Си огнени.

¹¹ Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.

¹³ Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

¹¹ Затова, жив съм Аз, заявява Господ БОГ, непременно, понеже ти оскверни светилището Ми с всичките си гнусотии и с всичките си мерзости, и Аз ще оттегля окото Си без пощада, и няма да се смиля.

³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

⁵ и ако не пощади стария свят, но запази с още седем души Ной, проповедника на правдата, като докара потоп върху света на безбожните;

⁸ И той ги изби до крак и им нанесе голямо поражение; и слезе и живееше в процепа на скалата Итам.

⁷ Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.

³ Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.⁴ Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.⁵ Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

⁷ Те тичат като силни мъже, като воини се изкачват по стената и всеки ходи в пътя си, без да сменят редовете си.

³⁴ И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

¹⁰ Противниците на ГОСПОДА ще се сломят; Той ще прогърми от небето върху тях. ГОСПОД ще съди краищата на земята, ще даде сила на царя Си и ще възвиси рога на помазаника Си.

²⁷ И когато Ахав чу тези думи, той раздра дрехите си и сложи вретище на тялото си и пости, и лежеше във вретище, и ходеше унило.

¹⁹ В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

⁵ нека врагът преследва душата ми и я стигне, нека стъпче в земята живота ми и свали славата ми във пръстта. (Села.)

⁵ Не надигайте високо рога си, не говорете с корав врат!

¹⁰ И ще отсека всичките рогове на безбожните, а роговете на праведните ще се издигнат.

¹² В онзи ден Господ, БОГ на Войнствата ви призова на плач и на жалеене, на обръсване на главата и на опасване с вретище.

⁷ Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

⁹ Бъди милостив към мен, ГОСПОДИ, защото съм в беда, от скръб чезне окото ми, душата ми, и тялото ми.

³ Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден.

³ Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог.

³ защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.⁴ Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.⁵ Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

⁹ Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

³ Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.

¹⁴ Както мнозина бяха ужасени от Теб — толкова беше обезобразен видът Му, повече от който и да било човек, и изгледът Му — от който и да било от човешките синове —

¹⁶ Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви.

¹ И Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от корема на рибата.² И каза: В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.³ Защото Ти ме хвърли в дълбините, в сърцето на морето, и течението ме обви; всички Твои вълни и талази преминаха над мен.⁴ И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но отново ще погледна към светия Ти храм.⁵ Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи, водорасли се обвиха около главата ми.⁶ Слязох до дъното на планините, резетата на земята се затвориха зад мен навеки. Но Ти изведе живота ми от рова, ГОСПОДИ, Боже мой!⁷ Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм.⁸ Онези, които почитат нищожните идоли, оставят милостта, пазена за тях.⁹ Но аз ще ти принеса жертва с глас на хваление; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е при ГОСПОДА.¹⁰ И ГОСПОД заповяда на рибата и тя изплю Йона на сушата.

³⁴ И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.

⁵ Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,⁶ ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

¹⁴ ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

²⁰ Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

³⁴ защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

²⁷ Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.²⁸ Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

⁵ Не е ли злото ти голямо и беззаконията ти — без край?⁶ Защото си взел залог от брат си без причина и лишил си голите от облеклото им.⁷ Не си напоил с вода жадния и си отказал хляб на гладния.⁸ И силният, той притежаваше земята и почитаният обитаваше във нея.⁹ Вдовици си отпратил празни, силата на сирачетата е била сломена.

⁶ Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.⁷ Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

¹² защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.¹³ Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.¹⁴ Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.¹⁵ Аз бях очи на слепия, крака на куция.¹⁶ Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.¹⁷ Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

¹ С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?² Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?³ Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?⁴ Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?⁵ Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,⁶ нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.⁷ Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,⁸ тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.⁹ Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,¹⁰ тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —¹¹ защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;¹² защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.¹³ Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,¹⁴ какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?¹⁵ Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?¹⁶ Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,¹⁷ или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —¹⁸ но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —¹⁹ ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,²⁰ ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,²¹ ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;²² то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!²³ Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.²⁴ Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —²⁵ ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,²⁶ ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,²⁷ и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;²⁸ това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.²⁹ Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —³⁰ дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —³¹ ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —³² чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —³³ ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,³⁴ понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —³⁵ о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?³⁶ Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,³⁷ бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.³⁸ Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,³⁹ ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;⁴⁰ тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

³ ГОСПОДИ, Боже мой, ако съм сторил това, ако има в ръцете ми беззаконие,⁴ ако съм въздал зло на онзи, който е бил в мир с мен, или съм ограбил онзи, който без причина ме е притеснявал,⁵ нека врагът преследва душата ми и я стигне, нека стъпче в земята живота ми и свали славата ми във пръстта. (Села.)

¹⁷ Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.¹⁸ Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,¹⁹ ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.²⁰ Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,²¹ Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

¹⁸ Ако в сърцето си зачитах нечестието, Господ не би послушал.¹⁹ Но Бог наистина послуша, обърна внимание на гласа на молитвата ми.

⁸ Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

⁶ Паяжината им не става за дреха и няма да се облекат в делата си. Делата им са беззаконни дела и вършенето на насилие е в ръцете им.

⁸ И човек, и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

⁸ И така, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат свети ръце без гняв и съмнения.

¹¹ И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!

⁵ Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.

⁹ Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

¹⁵ И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв.

²¹ Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и няма вече да покрива убитите си.

⁹ Тогава ще викаш и ГОСПОД ще отговаря. Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си ярема, соченето с пръст и злите думи,¹⁰ ако раздаваш хляба си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще грее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.

²⁹ Земьо, земьо, земьо, слушай словото на ГОСПОДА!

⁷ Защото кръвта му е сред него, той я сложи на гола скала, не я изля на земята, за да се покрие с пръст.

³ Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си.⁴ Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

⁵⁰ Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми — няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб.

⁵ И той им каза: ГОСПОД е свидетел против вас и Неговият помазаник е свидетел днес, че не сте намерили нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

² Власт и страх са с Него; Той установява мир във висините Си.

⁵ Кой е като ГОСПОДА, нашия Бог, който седи на високо,

⁹ Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,

¹ Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

²³ И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

³¹ Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,

⁴ Станах за посмешище на ближния си, човекът, който призоваваше Бога, и Той му отговаряше, праведният, непорочният е за посмешище.⁵ Бедствието е презряно в мислите на онзи, който е в безопасност; то е готово за онези, чийто крак се подхлъзва.

⁴ Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

² Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

⁴ В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.

² Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

⁴ Бори се с Ангела и преодоля, плака и Му се моли. Във Ветил го намери и там говори с нас,⁵ Господ БОГ на Войнствата, ГОСПОД е Името Му.

¹¹ А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.¹² През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

⁷ Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

³⁴ Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!³⁵ Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

³ Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

²² Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

³ О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!⁴ Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,⁵ узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.⁶ Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.⁷ Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

³⁵ о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

¹ Тогава ГОСПОД отговори на Йов и каза:² Укорителят ще спори ли със Всемогъщия? Който порицава Бога, нека отговори на това!³ Тогава Йов отговори на ГОСПОДА и каза:⁴ Ето, нищожен съм — що мога да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.⁵ Веднъж говорих, и да отговарям няма; и два пъти, но няма да прибавя.

¹⁰ Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

⁹ Горко на онзи, който спори със Създателя си! Калено гърненце сред земните гърненца! Ще каже ли калта на този, който я оформя: Какво правиш? — или изделието ти за теб: Няма ръце?

²⁰ Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

⁹ Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.¹⁰ Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

⁵ Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

¹⁰ Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

¹⁴ Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

⁵ и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците —