Job 6 Cross References - Bulgarian

¹ Тогава Йов отговори и каза:² О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!³ Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.⁵ Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?⁶ Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?⁷ Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.⁸ О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!⁹ Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!¹⁰ Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.¹¹ Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?¹² Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?¹³ Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?¹⁴ На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.¹⁵ Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,¹⁶ които са мътни от леда и в които се крие снегът.¹⁷ Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.¹⁸ Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.¹⁹ Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.²⁰ Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.²¹ Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.²² Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —²³ или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?²⁴ Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.²⁵ Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?²⁶ Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!²⁷ Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.²⁸ А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.²⁹ Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!³⁰ Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

¹ Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

⁵ А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

² Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

⁶ нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

¹⁹ Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.²⁰ Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

⁵ ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря — те са твърде много, за да бъдат изброени.

⁴ Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

³ Камъкът е тежък и пясъкът — товар, но гневът на безумния е по-тежък и от двете.

²⁸ Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.

²³ Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.²⁴ Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.

⁴² Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе.

¹⁷ Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

¹² Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.¹³ Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.¹⁴ Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

²⁰ Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

¹⁵ Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

²³ Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

¹³ Приготвил е за него и смъртоносни оръжия, прави стрелите Си огнени.

¹⁴ И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка.

¹² защото Ти ще ги направиш да обърнат гръб, ще насочиш стрели на тетивата Си към лицата им.

² Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

⁵ Стрелите Ти са остри — под Теб народи падат — в сърцето на враговете на царя.

¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

⁷ Послушай ме бързо, ГОСПОДИ, духът ми отпада! Не скривай лицето Си от мен, за да не стана като онези, които слизат в рова.

¹⁴ Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?

¹² Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.¹³ Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

³³ И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.³⁴ И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.

³⁴ И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

¹¹ И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити.

¹ (По слав. 41) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът желае водните потоци, така душата ми желае Теб, Боже!

¹⁴ Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

⁶ И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат понеже няма зеленина.

¹⁸ Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.¹⁹ ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.²⁰ И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.

¹³ И всеки принос от хлебните си приноси да посоляваш със сол. Да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог. С всичките си приноси да принасяш и сол.

²⁵ Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

³⁰ Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

¹¹ Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва храната си?

² Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

³ защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.

¹⁰³ Колко са сладки за небцето ми Твоите думи, повече от мед в устата ми!

³⁴ Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?

⁶ Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.

⁴ Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,⁵ и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

¹² А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог — нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.

²⁷ и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.

²⁴ Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

⁹ Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

¹⁴ Тогава казах: О, Господи БОЖЕ, ето, душата ми не се е омърсила и от младостта си досега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми нечисто месо.

¹⁶ И ми каза: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпорката от хляба в Ерусалим; и ще ядат хляб под тегло и със страх, и ще пият вода с мярка и в ужас —

¹⁸ Сине човешки, яж хляба си с трепет и пий водата си с треперене и със страх.¹⁹ И кажи на народа на земята: Така казва Господ БОГ за жителите на Ерусалим в израилевата земя: Ще ядат хляба си със страх и ще пият водата си с ужас, защото земята им ще опустее от всичко, което я изпълва, заради насилието на всичките си жители.

³ Вкусна храна не ядях, нито месо, нито вино влизаше в устата ми, и нито веднъж не се помазах, докато не се изпълниха три цели седмици.

¹¹ Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?¹² Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?¹³ Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

¹⁴ Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!¹⁵ Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?¹⁶ Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

⁸¹ Душата ми копнее за Твоето спасение; на словото Ти се уповавам.

¹⁴ Аз не мога сам да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.¹⁵ Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си!

⁴ А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

²⁰ Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,²¹ които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,²² и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

¹⁵ така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.¹⁶ Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

¹³ О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

²¹ Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша. (Села.)

¹⁰ Ето, очистих те, но не като сребро, изпитах те в пещта на скръбта.¹¹ Заради Себе Си, заради Себе Си ще сторя това, защото как да се оскверни Името Ми? И славата Си няма да дам на друг!¹² Чуй Ме, Якове, и Израилю, Моят призован: Аз Съм, Аз съм първият, да, Аз съм и последният.¹³ Да, Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небесата; извиквам ги и се представят заедно.

³ И сега, ГОСПОДИ, моля Ти се, вземи душата ми от мен, защото е по-добре да умра, отколкото да живея!

⁸ И когато изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър и слънцето хапеше главата на Йона, и той изнемогваше и поиска за себе си да умре, и каза: По-добре е да умра, отколкото да живея!

⁶ През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

² Говори на цялото общество израилеви синове и им кажи: Бъдете свети, защото Аз, ГОСПОД, вашият Бог, съм свят.

²⁰ ГОСПОД няма да му прости, а тогава гневът на ГОСПОДА и ревността Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще легне върху него и ГОСПОД ще изличи името му под небето.

² Никой не е свят като ГОСПОДА, защото няма друг освен Теб и няма канара като нашия Бог.

²² и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

⁴ Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

³³ Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

²² Наставлението от устата Му ти приеми и думите Му присърце вземи.

¹² От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

³⁰ Устата на праведния произнася мъдрост и езикът му говори правда.

⁹ Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си — ГОСПОДИ, Ти знаеш!¹⁰ Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.

¹⁷ Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.¹⁸ И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти — на всички, които ще дойдат.

¹³ С устните си разказах всичките присъди на устата Ти.

¹¹ отстъпете от пътя, отклонете се от пътеката, махнете отпред нас Светия Израилев!¹² Затова, така казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово и се уповавате на насилие и на коварство и се опирате на тях,

¹⁵ Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените.

⁹ Няма да изпълня пламтящия Си гняв, няма да изтребя отново Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек, Светият сред теб, и няма да дойда с ярост.

¹² Не си ли Ти от начало, ГОСПОДИ, Боже мой, Свети мой! Няма да умрем. ГОСПОДИ, за съд си ги поставил; Силни, за наказание си ги определил.

³ Бог идва от Теман и Светият — от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.

²⁰ как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

²⁷ защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

⁴ Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, а ги хвърли в мрачните ровове на ада и предаде да бъдат пазени за съд;⁵ и ако не пощади стария свят, но запази с още седем души Ной, проповедника на правдата, като докара потоп върху света на безбожните;

⁷ До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, Истинният, у когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой няма да отваря:

⁸ И четирите живи същества, всяко едно от тях, имаха по шест крила; и наоколо, и отвътре бяха пълни с очи. И ден и нощ те не престават да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и който идва.

⁵ Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.⁶ Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.⁷ Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

²⁰ Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

²⁵ Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

²⁸ докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

¹ Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

⁴ На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

⁵ Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

⁵ Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.⁶ Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,⁷ защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.⁸ Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.⁹ Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.¹⁰ Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.

²³ Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

¹⁴ защото Той познава нашия строеж, помни, че ние сме пръст.¹⁵ Дните на човека са като трева, като полско цвете — така цъфти.¹⁶ Защото вятърът преминава над него, и го няма, и мястото му не го познава вече.

¹⁸ Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове.

²⁴ Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

² Наистина, само вие сте хора и с вас ще умре мъдростта!³ Но и аз имам разум, както и вие, не съм по-долен от вас. И такива работи кой не ги знае?

² Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

²⁸ Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

² Как си помогнал ти на слабия, как си спасил безсилната ръка!

¹² Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

⁴ Но нека всеки изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;

¹¹ И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.

³ Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.⁴ Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.⁵ А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

⁴ Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

⁵ Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

¹ (По слав. 35) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога, ² защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази.³ Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро.

¹⁷ Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

⁴⁰ А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

¹⁵ Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?

² Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия закон.

³ Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.

¹⁹ Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

¹¹ Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

⁹ Дори и близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна пета срещу мен.

¹² Понеже не враг ми се присмива — тогава бих го понесъл — нито мразещият ме се е възвеличил против мен — тогава бих се скрил от него —¹³ а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел.¹⁴ Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

¹⁸ Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

⁴ Пазете се всеки от ближния си и не се доверявайте на никой брат, защото всеки брат ще поставя препънки и всеки ближен ще разпространява клевети.⁵ И всеки мами ближния си и не говорят истина; научиха езика си да говори лъжа, до изтощение вършат беззаконие.

¹⁸ Защо болката ми е постоянна и раната ми неизлечима, не иска да оздравее? Ще ми бъдеш ли като измамен поток, като невярна вода?

¹⁴ Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят. Защото те нараних с рана като от враг, с наказание от жесток човек заради големите ти беззакония и понеже се умножиха греховете ти.

⁵ Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти;⁶ защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха — против свекърва си, врагове на човека са домашните му.

¹⁸ Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“

³² Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен.

¹² Тези са петна на вашите трапези на любовта, като без страх се гощават с вас и угояват себе си; безводни облаци, отнесени от ветровете; есенни дървета, безплодни, два пъти умрели, изкоренени;

¹ А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя — тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!

¹⁹ Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

⁷ А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан.

³ А Йоксан роди Сава и Дедан. А синове на Дедан бяха Асурим и Латусим, и Лаомим.

¹⁵ Адад и Тема, Етур, Нафис и Кедма.

¹ И савската царица чу слуха за Соломон заради ГОСПОДНОТО Име и дойде, за да го изпита със загадки.

¹⁰ Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци, царете на Сава и Сева ще принесат дарове.

¹⁴ Донесете вода да посрещнете жадния, жители на теманската земя, посрещнете бежанеца с хляб.

²³ и Дедан и Тема, и Вуз, и всички, които си стрижат краищата на косата;

²² Търговците на Сава и на Раама бяха твои търговци, даваха всякакви превъзходни благоухания и всякакви скъпоценни камъни, и злато за твоите стоки.²³ Харан и Хане, и Еден, търговците на Сава, Асур и Хилмад търгуваха с теб.

³ И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.⁴ Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.

¹³ ГОСПОДИ, надеждо на Израил, всички, които Те оставят, ще се посрамят. И отстъпниците от Мен ще бъдат на земя записани, защото оставиха извора на живата вода — ГОСПОДА.

⁵ а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.

³³ както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

¹¹ И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар — и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.¹² И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.¹³ И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.

¹⁵ Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

⁴ А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

⁹ Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.

⁷ Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

²² Оставете се от човека, в чиито ноздри е диханието му, защото за какво се счита той?

⁵ Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА!⁶ Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, а ще живее в сухите места в пустинята, в солена и ненаселена земя.

⁹ Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна.

³¹ Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“

⁵⁶ Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

¹⁶ При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях.

⁹ И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.¹⁰ Ще стоят надалеч от страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на теб, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже съдът ти в един час дойде!

¹⁷ Защото за един час беше опустошено такова голямо богатство! И всеки морски капитан и всички, които пътуваха по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч¹⁸ и викаха, като гледаха дима от нейното изгаряне, и казваха: Имаше ли друг град, който да прилича на великия град?

³ Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!

¹¹ Тогава при него дойдоха всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му предишни познати и ядоха хляб с него в къщата му, и му съчувстваха, и го успокоиха за цялото зло, което ГОСПОД беше докарал върху него. И всеки му даде по една кесита и всеки — по една златна халка.

³³ Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.

⁴⁸ след като се продаде, той може да се откупи. Един от братята му може да го откупи;

⁸ Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.

²⁰ В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.

⁷ Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —⁸ защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

¹⁵ Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

² Нека казват така изкупените на ГОСПОДА, които Той изкупи от ръката на врага,

²¹ И ще те избавя от ръката на злите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

²⁷ Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.

² Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

¹¹ Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

¹⁵ Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.¹⁶ А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

¹ Затова Йове, чуй словото ми и изслушай всичките ми думи.

³¹ Внимавай, Йове, слушай ме, мълчи, и ще говоря.³² Отговори ми, ако имаш думи; говори, защото аз желая да те оправдая.³³ Но ако не, то ти ме слушай; мълчи, и аз ще те поуча в мъдрост.

³² научи ме на това, което аз не виждам; ако съм извършил беззаконие, няма да го върша вече?

¹² Кой осъзнава прегрешения? Очисти ме от тайните грехове.

⁸ Аз ще те наставя и ще те науча за пътя, по който трябва да вървиш, ще те съветвам, над теб ще бъде окото Ми.

¹ (По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. ² Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

⁹ Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учй праведния и той ще увеличи знание.

¹² Както златна обица и украшение от чисто злато, така е мъдър изобличител за слушащо ухо.

¹⁹ И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

² Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

⁴ Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

⁵ О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

³ Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?⁴ Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.⁵ Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

³⁴ Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

²⁵ Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

³ Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

¹⁸ Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

²¹ Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.²² Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.²³ Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.²⁴ Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.

²¹ Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

¹¹ Както златни ябълки в сребърни съдове, така е дума, казана на място.

¹⁰ Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.¹¹ Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

¹⁰ А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

³ Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!⁴ Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!⁵ Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!⁶ Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!⁷ Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!⁸ Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.⁹ Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;¹⁰ защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.¹¹ Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?¹² Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?¹³ Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —¹⁴ с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,¹⁵ или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.¹⁶ Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.¹⁷ Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.¹⁸ Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.¹⁹ Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.²⁰ Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,²¹ които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,²² и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;²³ на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?²⁴ Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.²⁵ Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.²⁶ Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

³ Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.⁴ Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

⁹ Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

² Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

¹ Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

³ защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.⁴ Нека правото си изберем, нека знаем помежду си доброто.⁵ Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.⁶ Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.⁷ Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,⁸ който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?⁹ Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.

² Кой е този, който помрачава съвета Ми с думи без знание?

⁵ Веднъж говорих, и да отговарям няма; и два пъти, но няма да прибавя.

⁸ Ще отмениш ли даже Моя съд — ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?

³ Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах — неща твърде чудни за мен, които не познавах.

⁷ И след като ГОСПОД изговори тези думи на Йов, ГОСПОД каза на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

¹ Ефрем пасе вятър и гони източния вятър; цял ден умножава лъжа и насилие и сключват завет с Асирия, и носят маслинено масло в Египет!

³⁷ Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

¹⁴ за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди,

²² Вдовица или сираче да не угнетявате,²³ защото ако някак ги угнетите и те извикат към Мен, непременно ще послушам вика им²⁴ и гневът Ми ще пламне и ще ви убия с меч; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите деца -- сирачета.

⁹ Вдовици си отпратил празни, силата на сирачетата е била сломена.

³ Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

⁹ Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

¹² защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

¹⁷ или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

²¹ ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

¹⁵ Изкопал е ров и го е направил дълбок, и е паднал в ямата, която е направил.

⁶ Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.)

³ Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния.

¹⁰ Не премествай стари граници и не навлизай в нивите на сираците,¹¹ защото Изкупителят им е мощен, Той ще защити делото им против теб.

²⁰ Ще се отплати ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си, че застанах пред Теб, за да говоря добро за тях, за да отвърна яростта Ти от тях!

²² Нека се чуе вик от къщите им, когато докараш внезапно войски върху тях, защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми.

⁷ В теб презираха баща и майка, сред теб вършеха насилие над чужденеца, в теб угнетяваха сираче и вдовица.

³ И хвърляха жребий за народа Ми, даваха момче за блудница, а момиче продаваха за вино и пиеха.

¹⁰ Но и той беше откаран, отиде в плен и неговите малки деца бяха смазани по ъглите на всички улици. За почитаните му хвърлиха жребий и всичките му големци бяха вързани с вериги.

⁵ И Аз ще се приближа до вас за съд и ще бъда бърз свидетел против баячите и против прелюбодейците, и против кълнящите се лъжливо, и против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и онеправдават чужденеца, и не се боят от Мен, казва ГОСПОД на Войнствата.

²⁷ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

³ От алчност те ще ви използуват с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя и тяхната погибел не дреме.

³ Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

⁴ устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

³ Думите ми идват от правотата на сърцето ми и устните ми ясно ще говорят знание.

⁴ Защото думите ми наистина не са лъжа, един съвършен в знание е при теб.

¹⁰ Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

¹⁰ Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

⁴ устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!⁵ Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.⁶ Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

⁵ Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.

⁶ Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

¹⁸ Тогава отново ще различите между праведен и безбожен, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.

⁶ Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁸ Ти наистина говори пред ушите ми, гласа на думите ти чух:⁹ Чист съм и без престъпление, невинен съм, в мен няма беззаконие.¹⁰ Ето, Той поводи намира против мен, счита ме за враг Свой,¹¹ слага краката ми в клада, всичките ми пътеки наблюдава.¹² Ето, в това ти не си прав — отговарям ти — защото Бог е по-възвишен от човека.

³ Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах — неща твърде чудни за мен, които не познавах.⁴ Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а ти ме поучавай.⁵ Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда.⁶ Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

¹⁴ а твърдата храна е за пълнолетните, които благодарение на навика имат сетива да разпознават добро и зло.