Bulgarian(i)
7 После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя. 8 А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя? 9 ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. 10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече. 11 И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди. 12 А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе. 13 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14 Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот. 15 А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост. 16 А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си. 17 А когато слънцето залезе и настана дълбок мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части на разсечените животни. 18 И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат: 19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците, 20 хетейците, ферезейците, рафаимите, 21 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.