Job 19 Cross References - Bulgarian

¹ Тогава Йов отговори и каза:² Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?³ Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.⁴ И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.⁵ Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,⁶ знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.⁷ Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.⁸ Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.⁹ Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.¹⁰ Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.¹¹ Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.¹² Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.¹³ Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.¹⁴ Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.¹⁵ Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.¹⁶ Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.¹⁷ Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.¹⁸ Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.¹⁹ Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.²⁰ Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.²¹ Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!²² Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?²³ О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!²⁴ Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!²⁵ Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.²⁶ И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,²⁷ когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.²⁸ Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —²⁹ тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

¹⁶ И понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го измъчваше, така че душата му се притесни до смърт,

² Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

² Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

² Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

² Смили се за мен, ГОСПОДИ, защото съм немощен; изцели ме, ГОСПОДИ, защото костите ми са смутени.³ Душата ми е много ужасена, но Ти, ГОСПОДИ — докога?

¹ (По слав. 12) За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?

¹⁰ Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?

²¹ Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове.

⁷ Ето, те бълват зло от устата си, мечове има в устните им, защото казват: Кой чува?

³ които острят езика си като меч и прицелват стрелите си — горчиви думи —

¹⁸ Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

²¹ Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

⁶ И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.⁷ Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;⁸ но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

⁷ но избави праведния Лот, който се измъчваше поради развратния живот на безбожните –⁸ защото този праведник, като живееше между тях, от ден на ден измъчваше праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела –

¹⁰ И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители?

⁷ но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми направи зло.

⁷ А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.

²⁶ И когато ви строша подпорката на хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви връщат хляба по тегло и ще ядете, но няма да се насищате.

²² всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми,

¹² И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!

⁶ Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?⁷ Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?⁸ Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.⁹ От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.¹⁰ Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.¹¹ Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

³ Виждал съм безумния да се закоренява и жилището му веднага съм проклинал.⁴ Далеч са синовете му от безопасност; стъпкват ги във портата и няма избавител.

⁴ Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.⁵ Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,⁶ ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

³ Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

¹⁴ ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

⁴ Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,⁵ защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.⁶ Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

¹¹ Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?¹² Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

⁴ Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?⁵ Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.⁶ Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.⁷ Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.⁸ Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.⁹ Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.¹⁰ Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.¹¹ Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.¹² Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.¹³ Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.¹⁴ Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.¹⁵ Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.¹⁶ Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.¹⁷ Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.¹⁸ Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.¹⁹ Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.²⁰ Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.²¹ Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

¹⁷ Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

⁸ Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си,

²⁰ И във всяко дело, което изискваше мъдрост и разбиране, за което царят ги попита, ги намери десет пъти по-добри от всичките книжници и гадатели, които бяха в цялото му царство.

¹⁷ И когато Давид видя ангела, който поразяваше сред народа, говори на ГОСПОДА и каза: Ето, аз съгреших и аз постъпих криво! А тези овце какво са сторили? Моля те, нека ръката Ти бъде срещу мен и срещу моя бащин дом!

³ Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?⁴ Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.⁵ Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,⁶ да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

¹² Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.

⁴ Ето, всички души са Мои — както душата на бащата, така и душата на сина са Мои. Душата, която е съгрешила, тя ще умре.

¹⁰ Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро, или зло.

⁵ защото всеки ще носи своя си товар.

⁶ А съперницата й я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата й.

³ И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, живеят в голяма неволя и унижение; и стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.

²⁶ Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!

¹⁶ Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

¹¹ По това познавам, че съм Ти угоден — понеже врагът ми не тържествува над мен.

¹² Понеже не враг ми се присмива — тогава бих го понесъл — нито мразещият ме се е възвеличил против мен — тогава бих се скрил от него —

¹ И в онзи ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще казват: Ще ядем своя си хляб и ще обличаме своите си дрехи, нека само се наричаме с твоето име — ти отнеми нашия срам!

⁸ Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.

¹⁰ Това ще им стане заради високомерието им, защото хулеха народа на ГОСПОДА на Войнствата и се големееха против него.

⁷ И ГОСПОД ще спаси първо юдовите шатри, за да не се издигне великолепието на Давидовия дом и великолепието на ерусалимските жители над Юда.

²⁵ Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.

² И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?³ Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.⁴ Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?

² И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?

³⁴ Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха навън.

²⁰ Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

¹¹ Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.¹² Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.¹³ Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.¹⁴ Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

⁸ Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.⁹ Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.¹⁰ Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

⁹ Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.¹⁰ Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.¹¹ Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.¹² Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.¹³ Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.¹⁴ Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

¹⁰ Защото Ти, Боже, си ни изпитал, пречистил си ни, както се пречиства сребро.¹¹ Довел си ни в мрежата, сложил си тежък товар на хълбоците ни,¹² направил си хора да яздят на главите ни. Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе в изобилие.

¹² Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте — има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв!¹³ От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден.

¹³ И Аз ще простра мрежата Си върху него и той ще се хване в примката Ми. Ще го закарам във Вавилон в халдейската земя, но няма да я види и там ще умре.

³ Така казва Господ БОГ: Затова ще простра мрежата Си върху теб чрез събрание на много народи и те ще те извлекат в мрежата Ми.

¹² Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях, ще ги сваля като небесните птици, ще ги накажа, както беше известено на събранието им.

²⁴ Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

³² Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

³ Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

¹⁵ Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,¹⁶ защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.¹⁷ Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

¹⁵ И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.¹⁶ И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.¹⁷ Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.¹⁸ Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.¹⁹ Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.²⁰ Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:²¹ оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.²² Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.²³ Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

¹⁷ макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.¹⁸ О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!¹⁹ Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

²¹ за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

²⁷ Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

³ О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!⁴ Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,⁵ узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.⁶ Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.⁷ Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

²⁰ Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

³⁵ о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?³⁶ Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

⁵ Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.

⁸ Ще отмениш ли даже Моя съд — ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?

² Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

⁸ Защото, щом говоря, крещя, викам: Насилие и разрушение! Защото словото на ГОСПОДА ми стана позор и присмех цял ден.

⁸ Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

² Докога, ГОСПОДИ, ще викам, а Ти няма да чуваш? Викам към Теб: Насилие! — но не спасяваш.³ Защо ме оставяш да виждам беззаконие и гледаш нещастие? И опустошение и насилие има пред мен, и възниква караница и се надига раздор.

⁷ Тогава те извикаха към ГОСПОДА и Той сложи мрак между вас и египтяните и докара морето върху тях, и ги покри. И очите ви видяха това, което сторих на Египет. И вие живяхте в пустинята дълго време.

²³ на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

²⁶ Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

⁸ Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

¹⁹ Пътят на безбожните е като мрак — те не знаят от какво се спъват.

¹⁰ Кой между вас се бои от ГОСПОДА и слуша гласа на Неговия служител? Който ходи в тъмнина и няма за него светлина, нека се уповава на Името на ГОСПОДА и нека се обляга на своя Бог.

¹⁶ Отдайте слава на ГОСПОДА, своя Бог, преди да докара тъмнина и преди краката ви да се препънат по тъмните планини и да се надявате на светлина, а Той да я обърне на смъртна сянка и да я направи мрак.

¹² Затова пътят им ще бъде за тях като хлъзгави места в тъмнина; ще бъдат блъснати и ще паднат на него, защото ще докарам зло върху тях, годината на наказанието им, заявява ГОСПОД.

⁷ Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

⁹ Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

⁶ Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с тръни и ще я преградя с преграда, за да не намери пътеките си.

¹² Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.

¹⁷ Откарва съветници ограбени и прави съдии на глупци.

⁷ Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,⁸ младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;⁹ първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;¹⁰ гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,¹¹ защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;¹² защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.¹³ Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.¹⁴ Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

²⁰ славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.²¹ Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

¹ Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

¹⁶ Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,¹⁷ защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

³⁹ Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята.

⁴⁴ Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му.

⁶ А вие ще се наречете свещеници на ГОСПОДА, ще ви казват служители на нашия Бог. Ще ядете богатството на народите и ще влезете в тяхната слава.

¹⁶ Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

¹¹ Ефрем е като птица, славата му ще отлети. Няма раждане, няма утроба, няма зачатие.

¹³ И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,¹⁴ при Йов дойде пратеник и каза: Говедата оряха и магариците пасяха при тях,¹⁵ когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁶ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁷ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁸ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,¹⁹ и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

⁷ И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

¹¹ Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

⁶ Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

¹³ Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,¹⁴ увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.¹⁵ Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.¹⁶ Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.¹⁷ Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.¹⁸ Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

¹⁴ Ето, Той събаря и не се съгражда вече; затваря над човека и не се отваря.

¹¹ Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

¹⁵ Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

²⁰ Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

³⁵ Видях безбожния в голяма мощ да се разпростира като зелено дърво на мястото си;³⁶ но премина, и ето, нямаше го; търсих го и не се намери.

¹³ Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.¹⁴ ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.¹⁷ Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.¹⁸ Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

¹¹ Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

⁵ Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.⁶ И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

⁸ Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;⁹ гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

²² Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините.

²⁴ Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

⁹ Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

¹⁰ Ето, Той поводи намира против мен, счита ме за враг Свой,

⁴⁶ Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън?

⁷ защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

⁵ Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.

¹¹ Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

¹³ Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

¹² Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

⁵ Горко на асириеца, жезъла на яростта Ми, тоягата в ръката му е Моят гняв!⁶ Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал.

²³ А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по лице, за да минем отгоре! И ти си сложила гърба си като земя и като улица за онези, които минават.

²¹ Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.²² Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —²³ или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

⁷ Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

¹¹ Станах за укор на всичките си притеснители и особено на ближните си, и за ужас на познатите си; които ме видят на улиците, бягат от мен.

¹¹ Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

²⁰ Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви.

¹⁸ Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

⁵⁶ Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

¹⁶ При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях.

²³ А съветът на Ахитофел, който той даваше в онези дни, беше като че ли се допитваха до слово от Бога; така беше всеки съвет на Ахитофел както за Давид, така и за Авесалом.

¹² Понеже не враг ми се присмива — тогава бих го понесъл — нито мразещият ме се е възвеличил против мен — тогава бих се скрил от него —¹³ а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел.¹⁴ Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

²⁴ Човек с много приятели, идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.

¹⁰ Защото чух клеветата на мнозина, ужас отвред: Обвинете, и ние ще го обвиним! Всички, с които бях в мир, дебнат да се спъна: Може би ще се подмами и ще му надвием, и ще му отмъстим.

⁵ Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти;⁶ защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха — против свекърва си, врагове на човека са домашните му.

²¹ Брат брата ще предаде на смърт, и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите и ще ги докарват до смърт.

¹⁸ Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“

³¹ ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —³² чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

³ Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

¹⁵ когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁶ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.¹⁷ Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

¹⁹ и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

⁹ Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!¹⁰ А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

¹ Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

²³ А от там той се изкачи във Ветил. И като се качваше по пътя, от града излязоха малки момчета и му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешива главо! Качи се, плешива главо!

⁵ И народът ще бъде потискан — човек от човека и всеки от ближния си. Момчето ще се големее против стареца и нищожният против почитания.

¹⁴ На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.¹⁵ Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

⁹ Дори и близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна пета срещу мен.

²⁰ Той протяга ръце против онези, които бяха в мир с него; нарушил е завета си.

⁴ В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.⁵ Отплатиха ми зло за добро и омраза — за любовта ми.

⁴⁸ А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴ А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.⁵ Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му — дали няма да Те похули в лице!⁶ Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

⁵ Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

³⁰ Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

¹⁹ Бива наказван и с болки в леглото си, и с непрекъснато страдание в костите си,²⁰ и животът му от хляб се отвращава, а душата му — от вкусно ястие.²¹ Плътта му чезне и не е за гледане, незабележимите му кости се подават.²² И душата му до гроба приближава и при палачите — животът му.

¹⁴ Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.¹⁵ Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.¹⁶ Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.¹⁷ Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

³ Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден.⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша. (Села.)

³ Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

³ защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

⁵ Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

⁴ Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

⁸ По тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

¹⁰ Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

¹¹ Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има — дали няма да Те похули в лице!

⁵ Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му — дали няма да Те похули в лице!

¹⁰ А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

¹⁴ На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

² Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

¹⁵ Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

³ Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.

¹⁶ защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

²⁵ Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

³¹ ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

²⁶ Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени.

³ които ядете месото на народа Ми и дерете кожата им от тях, които трошите костите им и ги насичате като за котел и като за месо в гърне?

³⁵ о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

¹ И ГОСПОД ми каза: Вземи си една голяма дъска и напиши на нея четливо: За Махер-Шалал-Хаш-Баз.

⁸ Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, и в книга го запиши, и да остане за вечни времена,

¹¹ С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израил и да ги вложиш в златни гнезда.¹² И да сложиш тези два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилевите синове; и Аарон да носи имената им на двете си рамена за спомен пред ГОСПОДА.

²¹ Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израил, според техните имена, както се изрязва печат. Да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.

¹⁶ Плочите бяха Божие дело и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.

² И в деня, когато преминете Йордан към земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да си изправиш големи камъни и да ги измажеш с вар,³ и да напишеш на тях всичките думи на този закон; когато преминеш Йордан, за да влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава — земя, в която текат мляко и мед, така както ти е обещал ГОСПОД, Бог на бащите ти.

⁸ И да напишеш на камъните всичките думи на този закон, добре врязани.

¹ Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантено острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви.

¹⁵ Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.

¹⁸ В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

¹⁹ Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

²³ Ако има пратеник за него, посредник, един между хиляда, да извести на човека задължението му,²⁴ тогаз ще се смили над него и ще каже: Избави го, да не слезе в рова, намерих откуп.

¹⁴ Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител!

³⁵ И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

¹¹ защото Изкупителят им е мощен, Той ще защити делото им против теб.

¹⁴ Така казва ГОСПОД, Изкупителят ви, Светият Израилев: Заради вас изпратих във Вавилон и ще доведа всички като бежанци, и халдейците, в корабите, за които викаха.

⁵ Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. И Изкупителят ти е Светият Израилев, Той ще се нарече Бог на цялата земя.

²⁰ И Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, заявява ГОСПОД.²¹ А от Моя страна, ето Моя завет с тях, казва ГОСПОД: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми, които сложих в устата ти, няма да отстъпят от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на потомството на потомството ти, казва ГОСПОД, отсега и до века.

³⁴ Но Изкупителят им е силен, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. Непременно ще защити делото им, за да успокои земята и да разтрепери вавилонските жители.

²² Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,²³ за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.²⁴ Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.²⁵ Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.²⁶ Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;²⁷ и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.²⁸ Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му²⁹ и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

⁷ В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на прегрешенията според богатството на Неговата благодат,

¹⁴ За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ иде с хилядите си светии

⁹ Затова сърцето ми се радва и душата ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,

¹¹ Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб — веселия навеки.

¹⁵ Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

⁸ Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

¹² Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

⁵³ Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

²¹ който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло според действието на Неговата сила, с която Той може да покори всичко на Себе Си.

² Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е.

⁷ Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят заради Него. Да, амин.

¹⁷ Виждам го, но не сега, гледам го, но не отблизо: Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил, ще порази моавските първенци и ще погуби всичките потомци на бунтовниците.

²⁶ Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

¹⁹ Ще оживеят мъртвите ти, моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята ще роди мъртвите.

¹³ И целият Израил ще го оплаче и ще го погребе, защото само то от Еровоамовия дом ще се положи в гроб, понеже в него от Еровоамовия дом се намери нещо добро спрямо ГОСПОДА, Израилевия Бог.

²² Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

⁷ Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?⁸ За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?⁹ Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?¹⁰ Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.¹¹ Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

²² Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

⁴ Заради страха ти от Него ли те изобличава Той и влиза в съд с теб?

⁵ Затова безбожни няма да устоят в съда, нито грешни — в събранието на праведните.

⁷ Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд,

¹⁰ Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния.¹¹ И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.

⁹ Весели се, младежо, в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

¹⁴ защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.

¹ Не съдете, за да не бъдете съдени.² Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

¹ Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.² Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си.³ Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея,⁴ понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло.

¹¹ Не говорете зло един за друг, братя; който злослови брата или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия.¹² Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби; а ти кой си, за да съдиш ближния си?