Bulgarian(i)
20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му! 21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме! 22 И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. 23 И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше, 24 и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода. 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? 27 Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет. 29 А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30 И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида? 31 Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, 32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33 И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан. 34 И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си. 35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.