Bulgarian(i)
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава. 26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, 27 а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците. 28 Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, 29 то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“ 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. 32 Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания, 33 когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така. 34 Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот. 35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. 36 Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното. 37 Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.