Psalms 139:1-13

Bulgarian(i) 1 (По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал. 2 Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. 4 Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла. 5 Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си. 6 Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна. 7 Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? 8 Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! 9 Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, 10 дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти! 11 Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен — 12 дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината. 13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.