Bulgarian(i)
20 Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си. 21 Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си. 22 Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб. 23 Защото заповедта е светилник и законът — светлина, и поучителните изобличения са път на живот, 24 за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката. 25 Не пожелавай красотата й в сърцето си и да не те улови с миглите си, 26 защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и жена на друг мъж лови скъпоценната душа. 27 Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? 28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят? 29 Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си — който се докосне до нея, няма да бъде невинен. 30 Крадецът не бива презиран, ако краде, за да насити душата си, когато е гладен, 31 но ако бъде уловен, трябва да възстанови седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си. 32 Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа. 33 Рани и срам ще намери и позорът му няма да се изличи, 34 защото ревността събужда яростта на мъжа и той няма да пожали в деня на отмъщението. 35 Няма да приеме никакъв откуп и няма да се умилостиви, ако и да умножаваш даровете.7 1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си. 2 Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си. 3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. 4 Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник, 5 за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си. 6 Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си 7 и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум, 8 който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща 9 в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината. 10 И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи, 12 кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл. 13 И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза: 14 Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, 15 затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих. 16 Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда, 17 покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път, 20 взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома. 21 С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече. 22 Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, 23 докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота. 24 И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. 25 Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й, 26 защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея. 27 Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.